Читать «Под игото» онлайн - страница 232

Голю подуши ръката на непознатата милувачка, мръдна и премести предния си крак.

— Радо! Ето ти книжлето! — извика селянката, като дигаше от земята приплесканото билетче.

Действително Голю беше настъпил изпуснатото билетче, когато душеше примрялата Марийка.

Рада грабна билета, раздипли го с трепетна ръка и хвърли поглед вътре.

— От Бойча! — нзвнка тя.

Тя се хвана за гърднте, примряла от вълнение.

Бнлетчето съдържаше само два реда:

„Слезнах от Балкана. Донеси или прати дрехи и сведения. По-скоро.“

Билетчето не носеше подпис.

Рада го прочете още дваж, триж и тогава съгледа с трепет, че тия думи бяха написани на бялата половинка на самото онова писмо, което тя бе изпратила по Боримечката до Бойча в ония ужасни часове. С това късче беше отдрано и името й: Рада, написано с молив. Сълзи обляха бузите й.

— Какво пее книжката, Радо? — попита Стайка.

— Жив, жив, сестро — изговори задъхана Рада.

Стайка се изсмя от щастие.

— Даскало жив, Радо! Я нали ти казах, че църната оная не знаеше, а па бъбреше за даскало?…

— Жив Бойчо, сестро, жив, кажи на кака Гинка, че ми прилоше, та си отидох… За книжката не казвай нищо.

И тя се запъти към бостаните.

X. Любов-героизъм

Преди всичко девойката имаше нужда да си сбере свободно мислите и вземе бързо решение. Тя се заслони зад един ближен дърволяк, който я криеше от погледите, и хвана напрегнато да размишлява върху положението. А то беше критическо. Бойчовият живот висеше на косъм, той не подозираше нищо — непременно Бойчо е бил оня, когото е видяла циганката. Да, да, той; трябваше, прочее, по-скоро да му се извести за опасността и да му се даде средство да се спаси. За нея, за една мома, това не беше лесна задача: кърът беше пуст сега и кръстосван само от едни башибозуци, които се скитаха там за обир… Тя настръхна при мисълта, че може да срещне тия свирепи същества. Но тя се не бои от нищо, когато работата е за Бойча… Любовта й ще бравира всичките жестокости на съдбата и на човеците… Да, тя ще тръгне тозчас… Но той просеше и дрехи, разбира се, обикновени дрехи на мирен човек, за да не възбуди подозрителността… Предрешен, той можеше да слезе и в Бяла черкова. Това я затрудни. Де да дири сега дрехи и кой ще се изложи на явна опасност да даде свои, и кога да дири тия дрехи, когато всяка минута е драгоценна? После я удари друга мисъл, която трябваше най-напред да й дойде в главата: де се крие Огнянов? В билетчето не пише. Вероятно, той от предпазване е поверил на Марийка тая тайна, за да я съобщи устно на Соколова… А Марийка вече отиде… Как не й щукна на ума одеве да я пита дека е Бойчо? Слава богу, че тя узна поне, че е в Манастирския дол — от заптието. Манастирският дол е голям, но тя ще го разтършува цял и ще найде Бойча — уви, неприятелите му няма да губят толкова време, те знаят точно де чака отговора на писмото си… Но тя ще го намери, ще ги превари, много ще ги превари, защото ще бъде крилата… Едно е само невъзможно за нея: дрехи! А той дрехи иска преди всичко!… Боже, боже… А времето тъй бързо върви… А тя няма с кого да се посъветва.