Читать «Позитронният човек» онлайн - страница 42

— Безсмислици. Абсолютни безсмислици! — извика Малката Мис с ярост, достойна за самия Сър.

— Съгласен съм с вас — дипломатично отбеляза Стенли Файнголд. — Все пак насрещните искове са заведени. Има и други, освен споменатите два. А ще трябва да отговорим и на възраженията на…

— Не желая да науча кои са останалите от списъка. Просто отидете там и опровергайте всеки тъпашки довод, който тези реакционери изтъкнат.

— Нали знаете, че ще направя всичко възможно, мисис Чарни — отвърна Стенли Файнголд.

Но в гласа на адвоката липсваше убеждение. Следващата случка ги изненада седмица преди да се гледа делото. Малката Мис се обади на Файнголд:

— Стенли, току-що ни уведомиха, че в дома на баща ми ще дойде телевизионен екип в понеделник, за да монтира специалната апаратура за процеса.

— Да, естествено, мисис Чарни. Така е според обичайната процедура.

— Нима делото ще се гледа в дома на баща ми?

— Да, там ще изслушат заявлението на Ендрю.

— И останалата част от процеса също, така ли?

— Мисис Чарни, едва ли е точно да наричаме това процес.

— Останалата част от процедурата къде ще се проведе? В залата на съдията Крамър ли?

— Обичайната процедура е всяка страна-участник в делото да присъства чрез електронните медии. А съдията ще приема всичко на мониторите в кабинета си.

— Никой ли вече не се явява лично в съда?

— Рядко, мисис Чарни. Много рядко.

— Но все още се случва?

— Както казах, твърде рядко. Светът е толкова разпръснат днес, а хората, са разделени от такива разстояния… по-лесно е да използваме електрониката.

— Искам това да стане в съдебната зала.

Файнголд я изгледа въпросително.

— Има ли някаква по-особена причина?

— Да. Искам съдията да се срещне с Ендрю лице в лице, да чуе живия му глас, да си оформи представа за характера му от преки впечатления. Не искам да мисли за Ендрю като за някаква си безлична машина, която той чува и вижда по комуникационните линии. Освен това, въобще не искам баща ми да преживее стреса и бъркотията, когато нахлуят техниците да монтират каквато там апаратура е необходима.

Файнголд кимна. Изглеждаше неспокоен.

— За да уредим делото да се гледа в съдебна зала толкова скоро, мисис Чарни, ще се наложи аз да…

— Тогава направете го.

— Участниците по насрещните искове положително ще възразят срещу допълнителните разходи и неудобства.

— Ами нека те си останат по домовете за делото. За нищо на света не искам да им причинявам неудобства. Но Ендрю и аз имаме намерението да бъдем в тази съдебна зала.

— Ендрю и вие, мисис Чарни?

— Да не мислите, че ще остана вкъщи този ден?

И така, бе подадено съответното искане, другите участници помърмориха, но не успяха да измислят солидно възражение (всеки имаше право да бъде изслушан в съдебната зала, електронното участие беше доброволно, разбира се) и на определения ден Ендрю и Малката Мис се представиха пред съдията Крамър от Четвърта мрежа на Регионалния съд за отдавна чаканото дело, което по чисто технически причини бе заведено като „Мартин срещу Мартин“.