Читать «Позитронният човек» онлайн - страница 39
Айзък Азимов
— Много добре, значи ще го направим чрез съда.
— Но не разбираш ли какво означава това? — настойчиво попита Сър. Пак се ядоса. — Всички изброени проблеми ще излязат на бял свят. Споровете ще бъдат страховити. После насрещни искове… апелации… възмущението на обществеността… и накрая присъдата. Която ще бъде в наша вреда, не се и съмнявам. — Той ядно изгледа Ендрю. — Ей ти, я ме чуй! — Ендрю за първи път слушаше този остър стържещ глас. — Схвана ли каквото изприказвахме? Единственият начин да те освободя, ако въобще има смисъл, е да го направя по общоприетите юридически процедури. Но
— Свободата няма цена, Сър — отговори Ендрю. — А шансът да получа свободата си струва всичките ми пари, колкото и много да са те.
8
Ендрю много се тревожеше, че процесът по извоюване на свободата му може да предизвика още по-тежки преживявания за Сър, чието здраве бе вече твърде крехко. Нямаше как да пропусне този факт, защото всичко, което можеше да изцеди допълнително оскъдната му енергия, да го разстрои, разтревожи или обезпокои по някакъв начин, прекалено лесно би застрашило живота му.
Въпреки това Ендрю чувстваше, че след като вече се захвана, за него е жизненоважно да продължи, с юридическите процедури. Да се откаже в този момент би означавало да измени на собствената си същност, да се отрече от независимата и творяща сама себе си личност, напираща за живот година след година в неговия позитронен мозък.
Отначало проявите на тази личност го смущаваха и дори безпокояха. Струваше му се, че е нещо нередно, недостатък в проекта му, че тя въобще не бива да съществува. Но след време започна да я възприема като несъмнен факт. Свобода — състоянието, в което няма да бъде роб, няма да бъде
Знаеше, че рискува. Съдът би могъл да се съгласи с убеждението му, че свободата е безценна, но и лесно да реши, че никаква цена, колкото и голяма да е тя, не може да заплати свободата на един робот.