Читать «Позитронният човек» онлайн - страница 139

Ли-Синг се обади остро:

— Казахте, че стигате вече до същината. Е, хайде. Какво сте направил със себе си, Ендрю? Искам да знам!

— Отстраних проблема.

— Отстранихте го? Но как?

— Когато преди десетилетия моят позитронен мозък бе преместен в андроидното тяло, свързаха го с органични нерви, но си остана грижливо изолиран от влиянието на обмяната, защото иначе тя щеше да го увреди. Сега минах през още една последна операция за преустройство на връзката между мозъка и тялото. Изолацията е премахната. Сега моят мозък е подложен на същите процеси на разлагане, на които и всяка органична тъкан. Нещата са нагласени така, че потенциалите в моите схеми отслабват — бавно, съвсем бавно.

Фините бръчки по лицето на Ли-Синг не помръднаха в първия миг. Но тя стисна устни, ръцете й се свиха в юмруци.

— Ендрю, нима направихте така, че да умрете! Не. Не е възможно да сте извършил такова нещо! Това е нарушение на Третия закон.

— Не сте права — отвърна Ендрю. — Смъртта има много разновидности, Третият закон не прави разлика. Но аз ги различавам. Трябваше да избера между смъртта на тялото си и гибелта на своите стремежи и желания. Да оставя тялото си да живее с цената на по-лошата смърт — ето това е нарушение на Третия закон. Да, като робот бих могъл да живея вечно. Но ви казвам — предпочитам да умра като човек, отколкото да живея безкрайно дълго като робот.

— Ендрю! Не! — извика Ли-Синг.

Стана иззад бюрото и тръгна към него с учудваща бързина, хвана ръката му, сякаш се канеше да го разтърси. Но само здраво я стисна, пръстите й потънаха дълбоко в податливата изкуствена плът.

— Ендрю, това няма да ти донесе каквото искаш. Не си направил нищо повече от една грамадна глупост. Върни се в предишното състояние.

— Не мога. Вече са причинени прекалено много повреди. Операцията е необратима.

— Ами сега?…

— Остава ми да живея около година, Чи. Ще дочакам двестагодишнината от създаването си. Признавам тази своя слабост — исках да ме има дотогава. После… естествена смърт, Чи. Другите роботи ги изключват и разглобяват, те спират да съществуват завинаги, прекратяват работното им състояние. Аз просто ще умра. Първият робот, който ще умре — ако и тогава още ме смятат за робот.

— Ендрю, не мога да повярвам на приказките ви. Каква полза ще има? Вие се унищожихте за нищо — за нищо! Не си струваше!

— Според мен имаше защо да го направя.

— Значи сте глупак, Ендрю!

— Не — меко възрази той. — Ако накрая получа признание, че съм човек, значи си е струвало. А ако се проваля, е, значи най-после идва скорошният край на безплодните ми усилия и страдания, а и това си струваше да постигна.

— Страдания?

— Да, страдания. Чи, нима мислите, че никога не съм страдал?

Ли-Синг направи нещо, от което Ендрю онемя. Тя тихо заплака.

24

Странно, но драматичната постъпка — последна в дългия живот на Ендрю заплени въображението на света. Нищо в направеното преди не помръдна хората и на косъм в упорството им да отричат, че е човек. Но Ендрю прие накрая дори смъртта, само и само да стане пълноценно човешко същество. Жертвата се оказа твърде голяма, за да я отхвърлят.