Читать «Позитронният човек» онлайн - страница 138

— И какво направихте, Ендрю? — съвсем тихо, почти зловещо изрече Чи Ли-Синг.

— Нали стигнахме до съгласие, че проблемът е в мозъка — позитронният мозък срещу органичния. Но какъв беше истинският проблем зад това противопоставяне? Моят интелект ли? Не. Вярно, имам необичаен ум, но само защото съм проектиран така, а след мен те просто счупиха калъпа. И други роботи имат изключителни умствени способности в една или друга област, според специалността, за която са създадени да упражняват, но в общи линии са доста тъпи същества. В смисъла, в който един компютър е тъп, независимо дали може да събере няколко числа трилион пъти по-бързо от човека. Значи хората ми завиждат не за интелекта или поне не това е особено важното. В мисленето мнозина човеци могат да ме натикат в миша дупка.

— Ендрю…

— Чи, нека обясня какво подготвих. Обещавам ви, ей сега ще стигнем до същината.

Той промени положението си спрямо стената, надяваше се Ли-Синг да не забележи как не може да издържа повече от няколко минути без опора.

— Коя е най-значимата разлика между моя позитронен мозък и човешкия? Моят мозък е безсмъртен. Всички наши трудности се коренят в този факт, не разбрахте ли? Защо някой би се интересувал как изглежда един мозък или от какво е направен, или как се е появил? Има значение само, че клетките на органичния мозък умират. Трябва да умрат. Няма как да се избегне. Всеки друг орган в тялото може да бъде поддържан или заменен с изкуствен, но мозъкът не се заменя без да променим и следователно — да убием личността. Значи накрая органичният мозък ще умре. Докато моите позитронни схеми…

Той говореше, а лицето на Ли-Синг бавно променяше изражението си. Сега се изкриви от ужас.

Ендрю се досещаше, че тя вече разбира какво е станало. Но имаше нужда да го изслушат. И неотклонно продължаваше:

— Моите позитронни схеми издържаха почти двеста години без забележимо влошаване на състоянието си, без никаква нежелана промяна и несъмнено ще изкарат още стотици години. Може би безкрайно дълго — кой би могъл да предвиди? Самата наука роботика е само на триста години — твърде кратък период, за да определи някой какъв може да бъде животът на позитронния мозък. На практика моят мозък, е безсмъртен. Не е ли това главната преграда между мен и човешкия род? Хората могат да се примирят с безсмъртието на роботите, защото за една машина е достойнство да издържи дълго и никой не се чувства заплашен в душата си от това. Но те никога не биха понесли мисълта за безсмъртно човешко същество, защото приемат, че са смъртни, само доколкото това важи за всички без изключение. Достатъчно е един да се измъкне от смъртта и всички останали ще се почувстват най-онеправдани жертви. И заради това, Чи, те отказаха да ме признаят за човек.