Читать «Позитронният човек» онлайн - страница 120

— Да, но отчасти.

— Добре, аз пък съм отчасти човек.

Очите на де Лонг блеснаха.

— В коя част по-точно?

— Тук — Ендрю посочи главата си. — И тук. — Чукна с пръст по гърдите си. — Моят ум. И моето сърце. Според вашето строго определение аз може и да съм изкуствен, чужд, нечовек, но аз съм човек във всяко отношение, което си струва да разглеждаме. И е възможно да бъда признат и юридически. Някога на Земята е имало стотици отделни държави и всяка спазвала своя сложна система на гражданство, но и тогава било възможно един французин да стане британец или японец — бразилец, като просто премине през юридическа процедура. Генетически погледнато, в японеца нямало нищо бразилско, но от момента, в който законът го признаел, той ставал бразилец. Същото може да се направи и за мен. Мога да стана натурализиран човек, както хората са ставали натурализирани граждани на държави, където не са били родени.

— Ендрю, много сте мислил по въпроса, нали?

— Да.

— Много хитроумно. Да, твърде хитроумно. Натурализирано човешко същество! А какво да кажем за Трите закона?

— Какво да кажем?

— Те са неотделима част от вашия позитронен мозък. Едва ли е нужно да ви напомням, че те ви поставят завинаги в подчинение спрямо човешките същества и никой съд няма силата да отмени този факт. Трите закона не могат да бъдат изтрити от вас, Ендрю, прав ли съм?

— Напълно.

— Значи ще трябва да останат, нали? И пак ще е наложително да се подчинявате на хората, ако е необходимо да дадете живота си за тях, да се въздържате от вредни за тях действия. Може би ще успеете някак да постигнете обявяването си за човек, но пак ще бъдете управляван от заложени във вас правила, на които нито едно човешко същество не е било подчинено досега.

Ендрю кимна.

— И японците, които ставали бразилци, си оставали с предишния цвят на кожата, с предишната форма на очите и с всички други расови характеристики на азиатците, неприсъщи на бразилците с европейски произход. Но според бразилските закони те ставали бразилци, въпреки особеностите си. И според човешките закони аз ще стана човек, въпреки заложените в мен Три закона.

— Но самото съществуване на тази структура във вашия мозък е възможна причина да ви откажат…

— Не — отсече Ендрю. — Защо да е причина? Първият закон само казва, че не трябва да вредя на хората или с бездействието си да позволя да им бъде причинена вреда. Вие не сте ли обвързани от същото изискване? Не е ли така за всеки цивилизован човек? Единствената разлика е, че аз нямам избор, освен да се подчинявам на законите, а другите хора могат да изберат и нецивилизовано поведение, ако поемат риска да имат разправии с полицията. Следва Вторият закон — да, той изисква да се подчинявам на хората. Но те не са длъжни да ми заповядват и ако имам пълноправно положение на човек, ще се смята за крайно невъзпитано действие поставянето ми в положение, при което заради заложените в мен особености да се налага да върша нещо против волята си. Това би означавало някой да се възползва от мой недъг, образно казано. Фактът, че имам недъг е без значение. Много човешки същества са недъгави, но никой не казва, че не са човеци. А Третият закон ме предпазва от саморазрушителни действия и не бих казал, че за един човек с ум в главата това е особено тежък товар. Ето, сам виждате, Саймън…