Читать «Хук» онлайн - страница 98

„Къде са? — питаше се той, докато оглеждаше скалния стълб и нивга-дървото на върха му. — Къде са изгубените момчета?“

Намери ги събрани в лятото, скупчени около Руфио. Руфио чертаеше по земята с пръчка — обясняваше плана за нападението срещу Хук и пиратите.

Питър връхлетя като ураган, завъртя се над главите им, след него се посипа вихрушка от есенни листа. Джобчо, най-отзад в тълпата, пръв погледна нагоре и широката му шапка се килна. Очите му се отвориха широко, като видя Питър, след това се просна по гръб.

— Той е! — ахна момчето и задърпа дрехите на стоящите най-близо до него. — Наистина е той!

Питър се засмя и пак се завъртя наоколо. Менче летеше след него. После отново прехвърча над тях и изкряска тържествуващо. Сега нагоре погледнаха и други изгубени момчета, после зяпнаха и скочиха на крака. Ключалко и Дребосъка радостно пищяха и махаха с ръце. Руфио, забелязал проявяваното невнимание към бойния му план, стана, за да разбере каква е причината.

Питър се спусна над морето от глави, извади камата на едно изгубено момче от ножницата й и с един удар сряза колана на Руфио. Панталоните се свлякоха около глезените му. Изгубените момчета нададоха приветствени викове и закрещяха след Питър. Накрая Питър се върна още един път, загреба в шепи вода от езерцето и я изсипа право върху учуденото лице на Руфио.

Приземи се сред тях и доволно прие поздравленията им под формата на вдигнати юмруци, потупвания по гърба и всякакви крясъци. Пан бе отново тук! Питър Пан се беше върнал! Сега всички бяха на негова страна и в този момент биха го последвали навсякъде.

Руфио осъзна истинността на нещата и лицето му помръкна. Почти забравен от другите, той вдигна панталоните си и се заизкачва по въжената стълба на нивга-дървото. Хлътна в къщата си, после се появи отново, размахал меча на Пан. Върна се по възлесто въже. Очите му блестяха силно, а от острието на меча отскачаха отблясъци от светлината на слънцето.

Питър, качил Дребосъка на раменете си, взел Джобчо в ръце и заобиколен от възторжени изгубени момчета, не го забелязваше. Чак когато Руфио слезе на земята и изкукурига пронизително, всички се обърнаха и го видяха да се нахвърля върху Питър с високо вдигнат меч.

Изгубените момчета се разбягаха ужасени. Питър сложи Джобчо и Дребосъка на земята.

— Защитавай се, Питър Пан! — извика Асото и побягна.

Но беше твърде късно за защита. Руфио вече беше скочил върху Питър, който се приведе, преди да полети.

Руфио се свлече на колене и сълзи обляха лицето му с цвят на кафе. Косата му с червените кичури беше разрошена, в очите му се четеше страдание.

— Ти си той — призна, като дишаше тежко. — Ти си Пан. — Подаде му меча, хванал го за острието. — Това е твое. Вземи го, хитрецо. Ти можеш да се биеш, можеш да летиш, можеш да…

Гласът му изневери. Той преглътна мъчително. По лицето му се четеше разочарование, малко яд, но и възхищение. Питър взе меча, отдалечи се и нарисува една черта на земята. Питър и изгубените момчета застанаха от едната й страна. Руфио остана сам от другата.