Читать «Хук» онлайн - страница 67

— Щастливи, като делфини в дълбокото синьо море, капитане — съгласи се Смий.

Двете деца потръпнаха, защото имаше възможност това да е вярно. Хук бе изключително доволен.

— Не виждате ли какво сте им причинили? — попита той и ги погледна умолително. — Стоварили сте им отговорности! Накарали сте мама и татко да пораснат! Как биха могли да ви обичат след това?

Стресна ги чукане на вратата. Хук измърмори нещо под носа си и пиратът Тикълс подаде глава.

— Капитане? — колебливо рече той.

— Да, какво има, Тикълс?

Смий се втурна и бързо му пошушна нещо на ухото.

— Много добре! — изръмжа Хук. — Какво има, Тикълс?

Пиратът се сви.

— Капитане, време е да дадете заповед на наказателния взвод!

Хук го отпрати с небрежен жест. Направи няколко широки крачки до вратата, отвори я широко и изрева: „ОГЪН!“

Някъде навън изгърмяха кремъклийки и после пак настъпи тишина. Маги седеше със затворени очи.

Тикълс се опита да се измъкне незабелязано, но се сблъска с Хук, Те се гледаха, опрели корем в корем.

Хук подуши. Носът му недоволно се сбръчка.

— Довечера за теб ще има баня, Тикълс — изсъска той и изрита пирата навън.

Затвори вратата, без да погледне през нея, и отново се върна пред черната дъска.

— Дойде време за страшното изпитване — обяви той.

Пак завъртя дъската и когато тя спря, написа думите: ОБИЧАМ ТЕ. Обърна се към децата и изчака Смий да раздаде празните листове. Доволно си помисли, че всичко върви много добре.

— Готови ли сме вече? — попита. — Добре. Какво искат да кажат родителите ви в действителност, когато ви казват: „Обичам те“?

Маги развълнувано вдигна ръка, забравила за миг решението си, че всичко това не й харесва и че няма да участва в играта.

— Аз знам! Аз знам! — Пое дълбоко дъх. — Искат да кажат, че през цялото време ги правим наистина, наистина, наистина щастливи!

Хук поклати глава.

— Наистина, наистина, наистина не е вярно! Съжалявам, скъсвам те на изпита. — Обърна се към Смий. — Пиши й двойка.

Смий натопи едно паче перо в червено мастило и написа голяма двойка на листа на Маги.

— Подай ми досието на Пан, Смий — нареди Хук, без да обръща внимание на покрусата й.

Лицето на Маги се сви.

— Той ми писа двойка. Никога не съм имала двойка по нищо!

— Престани да се оплакваш — измърмори Джек.

Хук прелистваше дебелата папка, която Смий му бе донесъл, и клатеше глава.

— Какво има тук? Безброй неизпълнени обещания. Какъв баща е той, Джек? — Видя как Джек вдигна очи. — Баща ти отиде да гледа училищното представление на тази лигла Маги, нали? Но дойде ли на твоя бейзболен мач? Не, разбира се, че не. Пропусна най-важното събитие в младия ти живот, нали?

Маги скочи на крака и изпищя:

— Това не е истинско училище! Ти не си истински учител! Не можеш да ми пишеш двойки! Пусни ни да си ходим вкъщи!