Читать «Хук» онлайн - страница 65

Наблизо, седнал по турски на входа на собствената си къщичка, Руфио гледаше как гасне светлинката. Лицето му бе смръщено. Не му харесваше тази имитация на Питър, този дебел и стар възрастен, който се опитваше да му открадне извоюваното. Загриза го ревност. Имаше намерение да се отърве от този натрапник възможно най-скоро.

Придърпа меча на Пан по-близо до себе си и очите му пламтяха като огън в мрака.

Една по една гаснеха светлините на нивга-дървото. Гасяха ги феите, които бдяха в нощта, подскачаха из клоните и търсеха капки роса за пиене, божи кравички, за да ги пояздят, и кристалчета дъга, за да си ги събират. След тях светлините гаснеха и в тъмнината останаха да греят само трите луни — бялата, прасковената и бледорозовата. Небивала земя заплува към детските сънища — към вярата, която я правеше вечна, към обещанието, което не й позволяваше да порасне.

Защо родителите мразят децата си

На другия ден доведоха Джек и Маги в каютата на един подмладен капитан Хук. Нямаше и следа от обзелото го предишната вечер униние, нямаше и следа от отчаяние и печал. Съсухреното му лице бе разтегнато в усмивка — широка и подкупваща като на крокодил (макар че, страхувам се, нито Хук, нито някой крокодил с чувство за собствено достойнство биха оценили сравнението). Той беше в пълния си блясък — с лъснати ботуши, изчеткана куртка, накъдрена перука, внимателно сложена тривърха шапка. На шията и ръкавите си носеше нови дантели и куката проблясваше зловещо. И стаята бе възвърнала предишната си елегантност — мебелите подредени, остатъците от вечерята изнесени, строшената маса и продупченият макет на „Веселият Роджър“ поправени, изкривените картини на мястото си.

Хук беше доволен. На Смий му трябваха няколко часа, за да постигне всичко това, но си струваше.

За този ден капитанът бе впрегнал цялото си лукавство. В плана му имаше неизбежност, която му даваше непоколебима увереност. Стоеше и чакаше на вратата с ръце, скръстени на гърба, и с благодушно изражение на лицето. Децата на Пан настроени срещу него — прекрасно! Децата на Пан влюбени в капитан Хук — очарователно! И най-вече — коварно!

Усмивката на Хук стана още по-широка, когато Смий доведе децата. Костеливите му бузи поруменяха от нетърпение.

— Добро утро, деца! — поздрави ги той възторжено и се опита да не размахва прекалено много куката. — Седнете ето там!

Смий побутна децата към другия край на стаята, към определените за тях чинове срещу ореховото писалище с позлатени ръбове. Хук не можеше да не забележи нескрития им интерес към картата на Небивала земя. После седнаха. Брадичката на Маги едва се показваше над чина, Джек вече се въртеше. И двамата май никак не бяха във възторг от ситуацията.

Хук пристъпи към черната дъска, изровена от складовете му. Тя имаше две страни и се въртеше на крачетата си. Страната откъм децата беше празна.