Читать «Хук» онлайн - страница 64

В уморените очи на Хук блесна светлина.

— Харесва ми — прошепна той. — В това има някаква симетрия.

— А и от вас ще стане чудесен баща, бих казал — насърчаваше го Смий, докато пробваше перуката му на главата си.

— От мене?

— Ами да, капитане, нали това ви казвам.

— Така ли? — Хук се замисли над идеята. — Аз знам това-онова за липсата на внимание.

— Чудесен баща — рече Смий и си сложи тривърхата шапка на Хук.

Капитанът скочи на крака внезапно оживен и доволно запляска с ръце.

— О, Смий, каква прекрасна идея ми хрумна! Няма да унищожавам Пан, но собствените му деца — освен че ще станат мои деца, кълна се в костите на Барбекю — ще предвождат и битката срещу него! И толкова ще ме обичат, Смий! Джеймс Хук семеен човек! — Той дълбоко пое дъх. — Джеймс Хук баща!

Смий се гледаше в огледалото, после взе цигарето с двойния мундщук, сложи го в устата си и доволно запафка.

— Това е най-коварният, най-хубавият план, за който съм чувал — заяви той усмихнат.

Обектът на тези пъклени планове беше на много мили оттам, сгушен в извивката на един клон не много нависоко на нивга-дървото. Беше премръзнал, гладен и обезсърчен. Около него спяха изгубените момчета, всяко от тях в къщичка от дърво, построена при пристигането му в Небивала земя. За Питър нямаше къщичка, разбира се — бе пристигнал твърде късно, а освен това не беше изгубено момче. И изобщо не беше кой знае какво, мислеше си мрачно той. За него нямаше място в този нелеп свят.

Над главата му луните на Небивала земя приличаха на гигантски японски фенери в нощното небе, надвиснали толкова ниско, че сякаш имаше опасност да паднат в океана. Блестящата им светлина скриваше звездите. Питър се взираше в луните и се чудеше какво ли бе станало с Мойра и с дома им. Чудеше се дали някога ще се върне там, при нея.

В тъмнината припламна светлинка и Менче-Звънче се настани до него. Той я погледна — изгубен, самотен и уплашен. В този странен и тревожен свят тя беше единственото познато нещо. Менче видя какво има в очите му и му се усмихна окуражително.

— Повярвай на очите си, Питър — прошепна тя. — Повярвай във феи, изгубени момчета, три слънца и шест луни. Всичко ще бъде наред, ако повярваш. — Наведе се към него! — Потърси в себе си една-единствена чиста, невинна мисъл и се дръж за нея. Защото това, което те е правило щастлив, ще те научи да летиш. Ще се опиташ ли, Питър?

Питър я гледаше и се мъчеше да разбере. Накрая каза:

— Ако всичко това е истина, останалата част от живота ми сън ли е била?

Тя вдигна рамене. Казват, че феите не се впускали във философски спорове.

— Това, което те е правило щастлив, ще те научи да летиш — повтори Менче, защото предпочиташе практическите съвети.

Питър изморено кимна и затвори очи.

— Добре, Менче. Ще се опитам.

Менче-Звънче почака, докато дишането му стана по-бавно. Когато сънят го прибра, тя се надигна от мястото си на гърдите му и си открадна една целувка от устните му. После се обърна и пропълзя под ризата му — и светлинката й пълзеше с нея. Най-сетне си намери удобно кътче близо до яката и се настани. Питър бе започнал да хърка. Тя се присъедини към него, но нейното хъркане приличаше на тихо дишане. Светлинката й затрептя, после постепенно изгасна, когато и Менче заспа.