Читать «Хук» онлайн - страница 63

— Винаги можем да убиваме изгубени момчета — изхленчи той. — Не искам да убивам изгубени момчета. Искам да убия Пан!

Смий разкопча куртката и я свали от раменете му. Отдолу имаше подплънки, които трябваше да го правят двойно по-едър, мускулест и корав. Сега, без тях, седеше прегърбен на леглото и изглеждаше наистина много дребен.

— Не се измъчвайте, капитане — продължи Смий, без да обръща внимание на това, което бе виждал вече безброй пъти. — Това няма да ви свърши работа и за един грош. А и не можете да оставите хората да ви видят в подобно състояние, нали така? — Той млъкна за миг, преди да поднови усилията си. — Погледнете нещата и откъм хубавата страна, капитане. Все още можете да правите каквото си искате с розовобузите му хлапета.

Хук тръсна абаносовите си къдрици й те се заизвиваха като змии.

— О, Смий, това съвсем не би било добър тон. Ужасно! Да убиеш беззащитните деца на беззащитен враг? Мислех, че ти е ясно.

Смий вдигна рамене, наведе се и започна да дърпа рунтавите вежди на капитана.

— Леко, леко — напомняше му Хук.

— Бързо — отвърна Смий и ги отлепи. — Нали винаги казвате, че един удар с ножа е за предпочитане пред бавната агония!

Хук се намръщи.

— Не ме цитирай, Смий. — Той потърка почти голата кожа, където бяха веждите. — О, бих искал да изнамеря най-бавната агония за Питър Пан!

Смий обмисляше възможностите, докато вдигаше перуката на Хук от главата му. Оголи се плешивото му теме. Както седеше без шапка, коса, вежди, куртка с подплънки и ботуши, той приличаше на крехко, сбръчкано изгубено момче. Смий събра разхвърляните дрехи на капитана и ги отнесе зад паравана в другия край на стаята.

Изведнъж се спря и сянката му зад паравана се изправи.

— Сър! В главата ми току-що светна мълния! Вие можете да накарате тези зверчета да ви харесват — не, не, нещо повече — можете да ги накарате да ви обичат… — По-нататък не му достигаха думите.

Хук зарови глава в ръцете си и пак се умърлуши.

— Не, не, Смий. Никое дете не ме обича.

Той надзърна между пръстите си към паравана пред Смий, тайно мушна ръка под възглавницата си и извади малко ключе. Пъхна го в ключалката на писалището, завъртя го, отвори чекмеджето и извади пищова. Пак спусна ударника и опря цевта в сърцето си.

Зад паравана Смий разглеждаше ботушите на капитана. Хвърли предпазлив поглед през рамо и ги нахлузи.

— Капитане, там е цялата работа! Върховното отмъщение, не виждате ли? Хлапетата на Пан — влюбени в капитан Хук! Чудесна отплата!

Хук бавно вдигна очи и се замисли. Челото му се набръчка и той като че ли остаря с десет години. Отпусна пищова. Може пък…

Зад паравана Смий пробваше капитанската куртка и се любуваше на образа си в огледалото.

— Представяте ли си лицето на Пан, когато се върне и намери децата си на ваша страна! — Смий суетно се завъртя, куртката на капитана се разтвори. — И двете готови да се бият за най-коварното страшилище на седемте морета! За капитан Хук! О, казвам ви, капитане, ще бъде страхотно, наистина!