Читать «Хук» онлайн - страница 111

Силата на Питър вече бързо гаснеше, волята му за победа бе отлетяла заедно с последната му щастлива мисъл, истината за това кой е и кой е бил бе припомнена с думите на Хук. Наистина ли сега беше различен? Нима просто не си играеше на Питър Пан?

— Ти си истински позор! — присмиваше се Хук.

Мечът на Пан падна от ръцете на Питър. На вратата на работилницата изгубените момчета се спогледаха безпомощно.

Тогава Джек скочи и приклекна до баща си — достатъчно далече, за да не може Хук да го хване. Личицето му на елф бе изопнато от внезапна решителност.

— Аз вярвам в теб, татко — извика той. — Ти си Пан.

— И аз вярвам в теб, татко — повтори Маги до лакътя му.

После изгубените момчета подеха думите и ги повтаряха с увереност, която не можеше да бъде пренебрегвана. Питър погледна над рамото на Хук и видя вярата в очите им. Асото, Ключалко, Джобчо, Бъчонко, Дребосъка, Сънливко, Не Питай и всички останали не преставаха да повтарят тези думи.

„Аз вярвам в теб! Ти си Пан!“

И изведнъж той отново беше Пан — защото силата на тяхната вяра проникна в него и стана негова сила.

Той отново се изправи, отхвърли Хук и го запрати на пода. Мечът на Хук изхвърча от ръцете му, а костеливото му лице смаяно се сгърчи. Той се опита да си върне меча, но Питър сграбчи меча на Пан и му препречи пътя.

Хук пребледня и се вцепени.

Питър се поколеба, после внимателно се наведе, взе меча на Хук, хвана го за острието и му го подаде.

— По дяволите вечният ти добър тон! — изпищя Хук.

Незабавно нападна. Продължиха битката — излязоха от ковачницата, минаха през кухнята за бедни, с всяка следваща стъпка Хук се задъхваше все повече и повече.

— Питър Пан — изпъхтя Хук в пълно отчаяние. — Кой си ти? Какъв си ти?

— Аз съм младостта! Ад съм радостта! — извика Питър и буйно изкукурига.

След малко излязоха на Пиратския площад. Удариха мечове за последен път, после Питър литна и се приземи пред будилника на крокодила. Джек, Маги и изгубените момчета ги настигнаха и се пръснаха в кръг около съперниците. Хук предпазливо се обърна и се вгледа в лицата им.

Внезапно се чу тиктакане. Тик-так, тик-так, тик-так. Хук се сви. Джек, Маги и изгубените момчета бяха извадили часовници и будилници — с всякакви форми, размери и модели, но всички тиктакащи, биещи, звънящи. Звукът прерасна в какофония и Хук ужасен заотстъпва.

Питър застана пред него.

— Ей! Това ли е великият капитан Хук? — Той погледна през рамо към огромния крокодил. — Уплашен от един мъртъв стар крокодил? — Заговори с детски глас. — Тик-так, тик-так, Хук го е страх от един стар мъртъв крокодил.

Изгубените момчета моментално подеха рефрена, „Тик-так, тик-так, Хук го е страх от един, стар мъртъв крокодил.“

Хук бясно се завъртя, стиснал зъби. Нахвърли се върху Питър, но той без усилие отклони удара и отскочи.

— Не, в крайна сметка не от крокодила! — изведнъж извика Питър. После понижи глас. — Мисля, че Джеймс Хук го е страх от времето, което отлита… тик-так…