Читать «Хук» онлайн - страница 109

Тогава Питър спря, обърна се, пусна Маги на земята и се върна при мостчето. Стоеше и гледаше побеснелия Хук.

— Какво искаш, Джеймс Хук? — тихо попита той.

Лицето на Хук се сгърчи.

— Тебе, Питър.

Най-сетне Питър проумя истината. Отмъщението срещу Питър Пан бе единственото нещо, което имаше значение за капитан Хук. Това бе натрапчива идея на капитана и той нямаше да се освободи от нея, докато единият от двамата не паднеше мъртъв. Хук наистина имаше намерение да направи това, с което заплашваше. Нямаше да има спокойствие за Питър и семейството му, докато не сложеше край на цялата тази история. Питър въздъхна.

— Ето ме, старче.

На горната палуба Хук захвърли капитанската си куртка и сцепи шарфа си. Вдигна меча със здравата си ръка. Куката му проблясваше зловещо.

Асото и Не Питай се втурнаха напред с извадени оръжия, но Питър ги спря.

— Оставете мечовете, момчета — заповяда им той и очите му бяха мрачни. — Този път всичко ще се реши — или Хук, или аз.

Будилникът на крокодила

Джеймс Хук слезе по мостчето на „Веселият Роджър“ с меч в ръка, с нетърпелив блясък в очите. Усмивката му беше хищна.

— Приготви се да умреш, Питър Пан. Това е единственото приключение, което ти е останало.

Те се втурнаха един към друг и се сблъскаха със звън на стомана. Хук отначало спечели надмощие и изтласка Питър на другия край на пристана. Джек, Маги и изгубените момчета се пръснаха. После Питър набра скорост и ставаше все по-силен с всеки миг. Хук се опитваше да го примами в тунела.

— Спомням си те доста по-едър — каза Питър и парира коварен удар, насочен към главата му.

Хук изсумтя.

— За десетгодишните съм огромен.

Питър се ухили.

— Добър тон, Джеймс.

— Не ми говори отвисоко, Питър.

Биха се през целия тунел и продължиха от другата му страна. Пиратите и изгубените момчета се пръскаха, за да не им пречат, а после ги следваха по петите като водите на прилива, заливащи брега. Минаха край една кръчма. Питър грабна покривка за маса от въжето за пране и я развя пред Хук — като матадор, дразнещ разярен бик.

Край тях Джек захвърли жилетката на Хук. Хук се подиграваше.

— Много впечатляващо завръщане, Питър — подхвърли той между няколко удара срещу покривката за маса. — Три дни! Представи си! Защо не споделиш тайната си със стария Хук? Диета? Тренировки? Жена? Подходящата жена може да направи чудеса за мъжа, дори да му върне младостта за малко.

Дуелираха се около минута пред кръчмата. След това покривката за маса сякаш полетя, а когато отново се спусна, Питър вече го нямаше.

Хук се огледа смаян. После горделиво влезе в кръчмата. Зрителите се натрупаха по прозорците и вратите и надникнаха вътре.

Питър се бе облегнал на бара и спокойно надигаше халба бира. Хук се поколеба, после се присъедини към него. Както си пиеха, капитанът за миг изпита съмнение.