Читать «Хук» онлайн - страница 113

Но точно когато изглеждаше, че всичко е загубено, се появи Менче, стрелнала се кой знае откъде. Тя отклони удара и куката се заби в корема на крокодила. Оттам излетя облак газове и прах и заслепи Хук. Той се замята, но не виждаше нищо. Крокодилът затрепери и се разтресе и будилникът падна от челюстите му. Мина на сантиметри от Хук и тупна зад него. Огромното чудовище се залюля, после се наклони. Чу се стенание, сякаш бяха събудили призрак. Изгубените момчета се дръпнаха назад. Малкото останали пирати се пръснаха с диви крясъци. Питър отстъпи заедно с Джек и Маги.

Хук се мяташе и опасно разклащаше крокодила. Пищеше като луд. Най-сетне излезе от облака, но бе счупил и последните подпори на чудовището и то се наклони към него. Хук се опита да бяга, но се спъна в падналия будилник. Просна се на земята и се замята с ужас в зачервените си очи. Крокодилът падаше с широко разтворени челюсти.

Хуй изохка. Крокодилът се стовари върху него с трясък.

И капитан Джеймс Хук изчезна в гърлото му.

След като прахът се слегна, всички отидоха да надникнат в челюстите на крокодила. Един след друг се навеждаха и поглеждаха с изумени лица.

Капитан Хук го нямаше.

— Къде е отишъл? — искаше да знае Маги. Но никой не можеше да й отговори.

После пак се разнесе вик: „Пир за победата.“ Всички замаршируваха около падналия крокодил и крещяха’: „Няма го вече Хук!“ и „Ура за Пан Мъжа!“

Питър вървеше начело на шествието, пленник на тържеството, и не усещаше, че времето пак си прави шеги с него.

— Хайде да отидем и да потопим няколко русалки! — предложи Не Питай. — Няма ли да е забавно?

— Не! — каза Ключалко. — Хайде да нарисуваме кръг на земята и да предизвикваме лъвовете да влязат в него!

— Искам да опека сладкиш и да нахраня птицата нивга! — рече Сънливко.

— Но първо трябва да се облечем като пирати и да потопим кораба! — заяви Асото.

Всеки имаше различно предложение за заниманията им по-нататък. И Питър започна да прави предложения, отново малко момченце.

Но после погледна Джек и Маги, които стояха отстрани и гледаха, погледна Менче, която се рееше във въздуха над главите им, и разбра, че е време да се прибират у дома.

Вдигна ръце и крясъците утихнаха. Изгубените момчета се взираха в него.

— Не мога да остана — каза им той. — Направих това, за което дойдох, но сега трябва да си вървя. — Радостта по лицата им помръкна. — Трябва да се прибирам у дома.

— Но, Питър, твоят дом е тук — настоя Джобчо.

— Да, точно тук е мястото на Питър Пан — потвърди Бъчонко.

Питър се усмихна.

— Не, вече не е така. Разбирате ли, аз пораснах. А след като веднъж пораснеш, трябва да си стоиш пораснал. Можеш да запазиш една мъничка част от момчето, можеш да си спомняш какво е било. Но не можеш да върнеш времето.

Той се извърна и се приближи към Джек и Маги. Коленичи пред тях.

— Менче, поръси ги с прашец — нареди й той. — Малко вълшебство за из път. — Взе ръцете им в своите. — Трябва просто да си помислите една щастлива мисъл и ще полетите като мен.

Менче прелетя над тях и ги поръси с прашец от крилцата на феите. Той се посипа върху Джек и Маги. Те затвориха очи.