Читать «Хук» онлайн - страница 110

„Може би малко прибързано хвърлих последното предизвикателство“ — помисли си той.

Силно сви устни. Не че го беше страх от Питър Пан. Не и него, не и Джеймс Хук — човекът, който е бил боцман на Черната брада. Просто го объркваше. Независимо колко подробно и внимателно правеше плановете си, Пан винаги се измъкваше. Как можеше човек да има такъв късмет? Беше нелепо! Безброй пъти Хук го хващаше в капана и всеки път той успяваше да се освободи. Наистина беше много изморително.

Хук въздъхна. А къде беше верният му пиратски екипаж? „Не мога да разчитам на никого, кълна се в кръвта на Били Боунс!“ Всички бяха потънали вдън земя. Плъховете усетиха, че корабът потъва, така да се каже, и търсеха начин да го напуснат. Даже и Смий го беше изоставил. Опита се да намери утеха във факта, че поне имаше дългоочакваната си война. Но се опита да пренебрегне факта, че е на път да я загуби.

Той замахна към Питър, който му се изплъзна. Започнаха битката на бара — напред-назад, нападаш и парираш, — а от време на време спираха, за да отпият по глътка. Когато най-сетне изпразниха чашите си, оставиха ги на тезгяха и отново излязоха на улицата.

Биха се из целия пиратски град на Хук, въртяха се, обръщаха се, всеки се опитваше да спечели предимство. Стигнаха до бръснарницата. Питър подскочи и увисна във въздуха над Хук.

Хук задъхан хвърли мрачен поглед към своето проклятие.

— Питър, последния път сбърка, като дойде в Небивала земя.

Питър се засмя.

— Това май съм го чувал!

Хук тропна с крак вбесен.

— Престани да се рееш там! Слез долу, където мога да те пипна.

Питър се приземи приклекнал, с вдигнат меч. Хук пак се втурна в атака. Биеха се ръка до ръка, меч до меч, съскаха и ръмжаха в напрежението на борбата.

Когато стигнаха до ковачницата, Питър започна да сменя ръцете — подхвърляше меча от дясната в лявата ръка и обратно, без да губи ритъма, и отбиваше всички удари на Хук.

— Проклет да си! — беснееше Хук.

И тогава внезапно гардът на Питър падна за миг и Хук проби — бясно връхлетя върху него. Беше твърде близо, за да нанесе удар, но бе набрал достатъчно инерция, за да завърти Питър и да го притисне към точилото. Хук засъска доволно и започна да натиска главата му към въртящия се камък.

— Много си дързък, така ли? — подиграваше му се капитанът. Куката му се допря до камъка и се разхвърчаха искри. — Но нали знаеш, че не си истинският Питър Пан? Знаеш това, нали? Ти си Питър Банинг! Да! Питър Банинг, спомняш ли си?

В очите на Питър се промъкна сянка на съмнение.

— Ти си Питър Банинг — забързано продължи Хук. — А всичко това, мистър Банинг, е сън. То не е истинско — просто въображение. Така трябва да е, а? Нали го потвърждава и рационалното мислене? Ти не си ли човек с рационален ум? Вероятно просто спиш!

Лицето на Питър бе на сантиметри от точилото.

— Когато се събудиш — подигравателно продължи Хук, — пак ще си бъдеш дебелият стар Питър Банинг — човекът, който бяга и се крие от жена си и децата си при всяка възможност, който е обсебен от успеха и парите! Лъгал си всички, нали? Особено себе си. А сега ти се иска да се преструваш на Питър Пан? Как не те е срам?