Читать «Хук» онлайн - страница 107

В каютата на Хук Смий прилежно събираше най-ценните съкровища на капитана и ги тъпчеше по джобовете си.

— А какво ще стане със Смий? — повтаряше си той. — Време е Смий да се погрижи за себе си. Наистина е време.

През вратата влетяха биещи се пирати и изгубени момчета и наоколо се разхвърчаха мебели и вещи. Смий отстъпи и се скри зад едно знаме на Червения кръст, което бе конфискувал. Когато двама пирати се приближиха прекалено много с оръжията си, той метна знамето върху главите им, като междувременно свали златната обеца на единия от тях.

— Добро е, добро е — промърмори си той, след като захапа златото, и тръгна към вратата с пълни с плячка джобове и торби.

Пътем мина край една статуя на Хук, спря, изви й носа, а после отвори една вратичка, за да види какво става.

„Човек трябва да внимава“ — помисли си той.

Предпазливо надникна навън.

Хук стоеше на квартердека отново изправен срещу Руфио. Очите му бяха зачервени и опасни. Джек беше зад гърба му, между Джукс и Нудлър.

— Руфио, Руфио — прошепна Хук, за да го предизвика.

Руфио пристъпи с изваден меч и направи финт.

— Куки-муки, пипнах Хуки — отвърна той.

Хук му се присмя:

— За жалост нямаш никакво бъдеще като поет.

Питър летеше към тях с всички сили, но този път не беше достатъчно бърз, Хук и Руфио удариха мечове и започнаха схватката — втурваха се и парираха, отстъпваха и нападаха по дължината на квартердека. Веднъж Руфио, изгуби меча си, после си го върна. Хук удари корабната камбана със силен удар. Беше равностойна битка между мъж и момче, между пиратството и младостта. Накрая коварният капитан заклещи меча на Руфио с куката си и заби своето острие дълбоко в тялото му.

Руфио ахна и падна на палубата миг преди Питър да стигне до него. Питър коленичи отчаян и внимателно сложи главата му в скута си.

Джек се освободи от Джукс и Нудлър, изтича и застана до рамото на Питър. Руфио впери очи в него.

— Знаеш ли… какво ми се иска? — прошепна той. Погледът му се отмести към Питър. — Да имам… баща като твоя.

А след това умря, защото дори и в Небивала земя нещата невинаги свършват добре.

За момент настъпи тишина. Джек се взираше в падналия Руфио. Стомахът му бе станал на топка. Защото въпреки че външно беше копие на Хук, Джек определено бе нещо съвсем друго вътре в себе си — а именно това има значение. Вълнението и възбудата от пиратството отдавна се бяха изпарили. Гневът и разочарованието от това, че е син на Питър Банинг, бяха изчезнали. Татко му бе спазил обещанието си — беше дошъл да вземе Джек и Маги. А спазеното обещание събуди спомените на Джек — спомените за дома и семейството, за спокойните вечери и играта на шах в кухнята, как му четяха и той четеше, за насърчителните и мъдри думи, които му казваха, когато животът му ставаше малко труден, за всички хубави и истински неща у родителите му.