Читать «Хук» онлайн - страница 105

По указания на Питър изгубените момчета се подредиха в две редици — предната на колене, задната изправена.

— Спокойно, момчета — окуражаваше ги той. — Сега ще им покажем нашата бяла светлина.

Пиратите е вой се втурнаха напред. Мечът на Пан се вдигна.

— Предната редица — заслепи ги! — извика Питър.

Вдигнаха се ред огледалца, които уловиха блестящата светлина на слънцето и я насочиха право в очите на нападащите пирати. Те отчаяно присвиха очи, заслепени от блясъка. Проснаха се на земята един върху друг.

Най-отпред застана Асото. Държеше зловещо оръдие, на което бе закачена клетка с писукащи пилета. Асото завъртя дулото и го насочи към пиратите. От цевта излетяха яйца, който се счупиха в лицата на пиратите. Веднага щом пилетата ги снасяха, яйцата бяха изстрелвани. От оръдието потекоха ручейчета жълтък. Разхвърчаха се черупки. Все по-бързо снасяха пилетата и все по-бързо летяха яйцата.

А сега най-лошото. Асото отстъпи назад и изгубените момчета се престроиха. Вдигнаха бамбукови тръбички и засипаха пиратите и палубата с топчета. Пиратите се подхлъзваха, размахваха ръце и крака и се просваха на земята.

Изведнъж от тъмнината на тунела се появиха още пирати, доведени от камбаната на Смий. Излязоха на светло е извадени оръжия, с яростни викове. Но изгубените момчета бяха готови. Пак бяха строени в две редици. Първата коленичи с катапултчета на рамо. Втората пускаше гнили домати, катапултчетата ги мятаха. Веднъж, два пъти, три пъти. Пиратите отстъпиха назад заслепени и задавени. Подхлъзваха се и рухваха на купчини. Когато една неразумна групичка предприе фронтална атака срещу мостчето, Бъчонко се сви на топка, изгубените момчета го търкулнаха по наклона и пиратите се разпиляха като кегли.

Руфио и още няколко момчета бяха отворили решетката на горния люк. Веднага щом пленяваха някой пират, връзваха го и го пускаха в трюма. Пленниците люто ругаеха. Натъртени, изпръскани с яйца и гнили домати, членовете на екипажа бързо изчезваха от погледа. Тези, които не попадаха в трюма, бяха отблъсквани от мостчето и се разпиляваха на кея. Губеха битката на всички фронтове.

От квартердека Хук наблюдаваше със смесица от отчаяние и ярост. Нищо не вървеше според неговите планове.

— Смий — изхленчи той. — Направи нещо интелигентно!

Смий не се колеба и миг, а се втурна в каютата на капитана. Хук хвърли злобен поглед след него. „Вече трудно се намира добра прислуга“ — помисли си той мрачно.

Запъти се към стълбата на квартердека, решен, че някой трябва да плати за тази несправедливост, и се натъкна на Руфио.

— Хук! — изсъска водачът на изгубените момчета.

Хук се усмихна и го повика с пръст.

Но Питър застана между тях, долетял от горната палуба с вдигнат меч.

— Не, Руфио — заяви той. — Хук е мой.

Без съмнение краят на страшния капитан щеше да настъпи, ако в следващия миг познат глас не бе долетял някъде от пристана.