Читать «Хук» онлайн - страница 104

Джек инстинктивно нададе предупредителен вик, без да помисли какво казва:

— Татко! Пази се!

Твърде късно. Тежката мрежа се стовари върху Питър и го повали от нока на палубата. Пиратите с крясъци се нахвърлиха върху него, оръжията им блеснаха. Питър се изправи, вдигна високо меча на Пан и нададе бойно кукуригане.

Устата на Джек се отвори.

— Това наистина е татко ми! — прошепна си изумен. — Наистина е той!

Внезапно от всички страни долетяха кукуригания и се появиха изгубените момчета. Изсипаха се наведнъж, със силни крясъци и бойни викове. Лицата им бяха боядисани като за битка. Телата им бяха защитени от брони — шлемове от издълбани кратуни, ризници и наколенници от бамбукови пръчки, завързани с кожени каишки, подплънки, за раменете от дърво и мидени черупки и много, много ярки пера и панделки. Руфио предвождаше първата вълна изгубени момчета. Като от трамплин той скочи върху такелажа на кораба. Кануто на момчетата, „Мрачният отмъстител“, изникна отнякъде досами „Веселият Роджър“. Групата за абордаж незабавно се закатери нагоре. Асото и още няколко хлапета скачаха от кранове и реи, стърчащи от пристана. Други се спускаха по въжета или плуваха във водата и се изкачваха на парапета.

Хук ги гледаше смаян. Беше като дъжд от изгубени момчета. Той сграбчи Смий за ризата.

— Извикай милицията! Имаме нужда от всеки човек!

Смий полетя по стълбите нагоре към палубата на кърмата и задърпа бронзова камбана.

— О, Господи, о, Господи! А какво ще стане със Смий? — мърмореше си той, ентусиазмът му към войната на Хук бе забележимо охладнял.

Изгубените момчета и пиратите влязоха в схватка. Руфио и неговата група наскачаха от такелажа с бойни тояги в ръце и се изправиха срещу стоманените остриета. Питър се бе освободил от товарната мрежа и също се включи. Горната палуба се превърна в бойно поле.

Хук се спусна към парапета на квартердека със светнали очи.

— Кълна се в кръвта на Били Боунс, обожавам добрата война! Чудесно начало на един чудесен ден! — Той се обърна към Джек — За пръв път ще помиришеш кръв, а, синко?

Личицето на Джек пребледня. „Ще помиришеш кръв?“ Започваше да си мисли, че да си пират не е чак толкова хубаво в края на краищата.

Няколко изгубени момчета се появиха на стълбата към квартердека с размахани тояги. Но Хук ги посрещна й ги събори като плочки на домино.

Чуха се нови викове и Бъчонко се показа на пристана с останалите изгубени момчета. Той се втурна по мостчето, събаряйки пирати по пътя си, някои направо във водата.

В средата на кораба Питър и Руфио подреждаха изгубени момчета за първата бойна линия, която да отблъсне готвещото се на квартердека пиратско нападение. Бъчонко и Асото забързаха към тях. От опънатите лъкове и прашки се посипа вихрушка от намазани с лепило топчета и стрели. Пищови и кинжали се разхвърчаха.

Пиратското нападение потъна в какофония от крясъци и вой.

— Стегнете редиците, трюмни плъхове такива! — бясно пищеше Хук. — Спомнете си в какви битки сте се калявали!

Пиратите, разбира се, нямаха представа за какво говори той, но все пак побързаха да се подчинят. Съмнително ли е дали знаеха с какво се захващат, след като не бяха научили нищо от предишните си схватки с изгубените момчета. Но поне бяха упорити, така че пак се хвърлиха напред, надавайки смразяващи кръвта викове и дрънкайки с оръжие.