Читать «Хук» онлайн - страница 103

— Предай ми децата, Джеймс Хук, и ти и твоите хора можете да си вървите.

Хук излая презрително.

— Така ли? Колко си любезен! — Той си придаде замислен вид. — Знаеш ли какво ще ти кажа? Защо не попитаме малките те какво искат? Да започнем с детето, което е тук, а? Джек! Имаш гостенин, синко.

С мазно изражение на острото си лице — някаква смесица между уважение и загриженост — той изведе Джек пред себе си. Не пропусна факта, че дързостта в очите на Пан понамаля, като видя какво е станало със сина му. Забеляза и смайването му.

— Джек… добре ли си? — бързо попита Питър. — Направи ли ти нещо лошо? Къде е Маги? Обещах, че ще дойда да ви взема. Ето че дойдох. Никога вече няма да ме изгубиш. Джек, обичам те.

Джек не му отговори. Сякаш не го познаваше. Можеше съвсем спокойно да е син на Хук — като че ли не си спомняше, че не е. Поразгледа Питър още малко и се обърна равнодушно.

— „Обещал“ ли каза? — подигра му се Хук. — Ха! Май за тебе това е доста евтина дума, Питър! И „о-думичката“ ли те чух да произнасяш? Кълна се в кокалите на Барбекю, това е истинско нахалство!

Питър не му обърна внимание. Протегна ръка към Джек.

— Джек, дай си ръката. Отиваме си у дома.

Момчето упорито поклати глава.

— Аз съм си у дома.

Хук се изсмя. Присвитите му очи се впериха в Питър.

— Виждаш ли, Питър, сега той е мой син! Той ме обича. И за разлика от тебе аз съм готов да се бия за него. — Скри Джек зад гърба си и заплашително вдигна куката. — Отдавна чакам да ти стисна ръката с това! — изсъска той. — Приготви се да посрещнеш смъртта си!

Питър приклекна и вдигна меча си. Хук направи знак на екипажа си и отдолу се чу тропот. Питър се колеба само секунда, после полетя надолу по стълбите и се изправи пред нападателите си.

Пиратите се нахвърлиха върху него с извадени кинжали и ками. Остриетата проблясваха зловещо. Питър не отстъпваше и успешно отклоняваше ударите, ловък и бърз като котка. Нудлър и Бил Джукс бяха начело, но Питър ги отхвърли встрани, като че ли бяха направени от картон, и те се свлякоха в краката на идващите след тях.

Хук наблюдаваше от квартердека. Извади меча си, без да бърза, и набързо упражни няколко удара. Джек, забравен за момент, гледаше битката, намръщен замислено.

В Питър Пан имаше нещо познато.

— Не го ли познавам, капитане? — попита предпазливо.

— Никога в живота си не си го виждал — отговори Хук през смях и се съсредоточи върху упражненията си.

Пиратите стягаха кръга около Питър, морето от оръжия се приближаваше все повече. Джукс и Нудлър се изправиха на крака и насърчаваха останалите. Питър изчака, докато почти се покатериха върху него, след това литна към небето, кацна на нока и извика на Джек:

— Джек! Джек, изслушай ме! Няма да повярваш, но наистина намерих щастливата си мисъл! Отне ми три дни, Джек, но когато най-сетне я намерих, полетях! Знаеш ли коя е щастливата ми мисъл, Джек? Мисълта за теб!

Хук беше посинял. Завъртя се, спусна се към парапета и преряза въжето на товарната мрежа, която висеше точно над Питър Пан.