Читать «Тетрадката» онлайн - страница 50

— Жалко, че не си чела писмата ми, които ти изпратих — каза той.

Тя не отговори веднага.

— Не всичко е зависело от теб, Ной. Не ти казах, но аз ти написах десетки писма, след като се върнах у дома. Просто никога не ги изпратих.

— Защо? — попита Ной, изненадан.

— Предполагам, че съм била твърде уплашена.

— От какво?

— От това, че не си ме обичал истински. И че може би си ме забравил.

— Никога нямаше да те забравя. Та аз дори не спирах да мисля за теб.

— Сега знам това. Мога да го прочета в очите ти. Но тогава беше различно. Имаше толкова неща, които не разбирах, неща, които умът на едно младо момиче не може да осмисли.

— Какво имаш предвид?

Ели се замисли, търсейки правилните думи.

— Когато твоите писма така и не дойдоха, аз не знаех какво да мисля. Спомням си, че разказах на най-добрата си приятелка какво се случи през онова лято и тя ми каза, че ти си получил каквото си искал и не е учудена, че не ми пишеш. Аз, разбира се, не й повярвах, знаех, че не си такъв, но твоето мълчание и всички неща, които ни разделяха, ме накараха да си мисля, че онова лято е означавало повече за мен, отколкото за теб… И докато всякакви такива мисли се въртяха из главата ми, получих писмо от Сара, в което ми пишеше, че си заминал от Ню Берн.

— Фин и Сара знаеха новия ми адрес…

Тя вдигна ръка, за да го спре.

— Знам, но аз никога не го поисках. Помислих си, че си напуснал Ню Берн, за да започнеш нов живот. Без мен. Защо иначе не би ми писал? Или не би се обадил? Или не би дошъл да ме видиш?

Ной извърна глава, но не каза нищо и тя продължи:

— Дълго нямах никаква вест от теб, с времето болката постепенно започна да затихва и накрая реших, че е по-добре да забравя всичко. Или поне така си мислех. Но във всяко момче, с което се срещах през годините, аз търсех теб, и когато чувството станеше прекалено силно, сядах и ти пишех поредното писмо. Но никога не ги изпращах, защото се страхувах от отговора ти. Мислех си, че отдавна вече имаш друг живот, че си обикнал друга жена и не желаех да науча за това. Исках да съхраня това лято в паметта си такова, каквото го помнех.

Ели произнесе тези думи толкова очарователно, толкова невинно, че Ной едва се сдържа да не я целуне. Но не го направи. Вместо това се пребори с желанието си, знаейки, че не бе дошла за това. И все пак тя беше толкова близо и докосването й толкова сладостно.

— Написах ти последното писмо преди няколко години. След като срещнах Лон, писах на баща ти, за да разбера къде си. Но след всичките тези години аз дори не знаех дали той все още живее на същия адрес. И освен това имаше война…

Гласът й заглъхна и известно време двамата мълчаха, погълнати в мислите си. На небето проблесна светкавица, преди Ной най-накрая да заговори:

— Жалко все пак, че не си го изпратила.

— Защо?

— Просто, за да получа някаква вест от теб. Да науча какво правиш.