Читать «Битката за Ориса» онлайн - страница 346

Мечът на Чола Ий беше огромен, двуръчен и със съвършен баланс и той го използваше както по предназначение, така и с една ръка, тъчеше мрежа от стомана между себе си и танцуващата брадва на Полило, която напираше целеустремено и го изтласкваше все по-назад към парапета.

Полило съзря възможност за пробив и замахна силно. Някой — може да съм била и аз — изпъшка, когато ударът й се отклони от целта и Полило се откри лошо. Чола Ий удари, но напук на всички закони на физиката Полило съумя да овладее инерцията на тежката брадва, промени посоката на удара и парира меча, а сблъсъкът запрати Чола Ий встрани. Пиратският адмирал заходи кръгово за нова атака, Полило блокира, а после въпреки късия замах след блока удари с цялата си сила — сила, каквато аз не бих постигнала и при максимален замах — и острието на брадвата й се заби в хълбока на Чола Ий въпреки ризницата. Кръв и вътрешности плиснаха по палубата.

Чола Ий нададе вой и се строполи, лицето му бе потъмняло от предсмъртна ярост.

Дойдох на себе си и замахнах към най-близкия моряк, но той вече беше хвърлил меча си и празните му ръце се вдигаха нагоре за милост, други правеха същото, оръжия дрънчаха по дъските и все повече мъже викаха, че се предават. Ала моят гняв не беше утихнал и бликна наново, когато преброих три, не, четири от малкото останали ми гвардейки да лежат мъртви на палубата. Сигурно щях да наредя да избият всички до крак, ако погледът ми не беше попаднал на Гамелан, който стоеше на квартердека с Памфилия и другата си придружителка — двете изпълняваха стриктно нарежданията да го бранят с цената на живота си.

— Спрете! — извика той. — Той идва! Идва! Виждам го!

Имах само секунда да осъзная какво значат думите на Гамелан, да се взра в очите му — ясни, вперени в мен, в света, а не втренчени във вътрешния мрак като преди.

А после морето изригна и властелинът нападна.

Всъщност така и не го видяхме в забързаните мигове на онзи трескав кошмар, защото атаката му не беше изтъкана от магия в чистия й вид, а от морски демони и създания на тъмните океански дълбини.

Водата почерня, сякаш тонове мастило се изляха в нея, пипала пробиха повърхността, протегнаха се и сграбчиха първо един нещастник, после втори от кораба до нас и ги повлякоха надолу към огромните очи без клепачи, гигантският папагалски клюн се раззина, захлопна се с трясък и писъците на моряците секнаха. И друго същество изплува от дълбините — люспест саламандър три пъти по-голям от човешки ръст, люспите му бяха черни на червени ивици и бълваше пламък при всяко отваряне на пастта си. Създанието пропълзя тромаво по галерата на Кидай, моряците се опитаха да пробият с копия дебелата му кожа и запищяха, пламнали като живи факли.

Видях и други чудовища във водата, някои демони като Елам, макар и по-дребни от него; катереха се по корабите, размахваха нокти като мечове или просто сграбчваха изпречилия им се нещастник и го разкъсваха със зъби. Нещо с пипала, по-големи и от пипалата на кракена отпреди малко, разсече повърхността, обви една галера в прегръдката си и потъна, като остави след себе си само огромен водовъртеж, повлякъл шепа отломки.