Читать «Истината за Златната ябълка» онлайн - страница 4

И когато пълната месечина изгрее и се вдигне най-високо, сред клоните изведнъж засиява една от киселите ябълки. В този момент охраната долу бди край накладените буйни огньове и й е забранено да се обръща с лице към върха на хълма. Ха някой обърне глава — и тя тупва пред ботушите му, а верен джамач на царя бърше сабята о наметалото на още изправеното обезглавено тяло. Тайна държавна работа, ей! Гледай си натам, накъдето е заповядано, багаин, и не се върти като на шиш, защото глупавите глави капят като зрели круши. Круши, да. Нищо че пазиш някаква си ябълка…

А тримата князе късали първата ябълка, прибирали я в яко дъбово ковчеже с железен обков, закопчавали го със здрав катинар и лягали да спят. До следващата нощ, когато ярката месечина не издаде коя е втората чудодейна ябълка. И нея прибират. А на третата нощ — и последната. И няма в тези нощи никакви хали зловредни, змейове огнени, макар че за тях ще стане дума по-нататък. Врагове отделно блуждаещи и на орди също няма — по назованите вече причини. Чиста работа. На заранта войската се вдига и в галоп, без да прибира сабите и да крие лъковете, потегля към столицата, а царските синове пазят ковчежето като зеницата на очите си, защото може да си княз и наследник, ала сбъркаш ли…

А по пладне обикновено пристигат постоянните пъдари на Златната ябълка и водят дечурлига с кошници… не, обърках се. Дечурлигата пристига чак когато ябълките почват да жълтеят, тоест когато лятото премине. Та значи връщат се юнаците на пост. И така до следващата година.

Пита се, кое е толкова важното на тези дребни кисели ябълки, три на брой, които ни са златни, ни сладки, а само знаят да присветнат като котешки очи през пълнолунието, което се пада около средата на лятото? Търпение, още и четвърт стража време не е минало, а ти искаш да знаеш всичко! Аз, за да науча тая история от игла до конец, триж по три години похабих и пак не разбрах всичко, а ти — за къде си се разбързал? Ако си толкоз припрян, върви да ти пълнят ушите с лъжи по другите ханове. Ха! А уж искаше да чуеш истината…

Та това, което ти го описах, траело много лета. Ябълката зреела, стражите я пазели, после идвали князете и обирали каймака. И уж нямало причина и през онази съдбоносна година да не стане както е било дотогава. Да-да, нямало. Ами кладенецът в луксозната колиба на онези дембели, пияници, лакомници и развратници? Аха, сети се…

Кладенецът бил много дълбок. Просто по-дълбок, отколкото можеш да си представиш. Като го пробивали, без да знаят, стигнали до подземна река. Бликнала вода и майсторите си рекли: екстра, готово! Че готово — готово, ама не само това.

Ти вече доста си слушал небивалици за Долната земя и сигурно си мислиш, че тя е някъде там, долу, в пещерите. Нека сега не ти приказвам за Долната земя друго, освен че няма нищо общо с истината, което са ти разправяли. Не ме прекъсвай! Пещерите и Подземното царство в тях са ама съвсееем друга работа. То и царство не е, ние така му викаме. Тамошните твари, според тях твари сме ние, зависи от гледната точка, поне не му викат царство. Не знам как му викат. Знам само, че не е царство. Най-малкото защото няма цар. Говорят за змийските мъртвила, че там лежи царят на змиите и държи скъпоценен камък в устата си. Не го вярвай. На змия скъпоценен камък й трябва колкото на свинче звънче, даже още по-малко. На змия и цар не й трябва, защото не е глупава да плаща на царя си данъци… Това не го споменавай. Точно аз не би трябвало да го казвам… Но нали не сме седнали да се лъжем, та затова — изпуснах се. Забрави. Важното е, че Подземното царство не е царство и тварите му не са твари, а местно население. И това местно население не му пукало за скъпоценни камъни и злато. Обаче подушило Златната ябълка през кладенеца и понеже не била златна, а кисела — притрябвало му да я вземе. Забележи — без никакъв зъл умисъл да навреди на нашата държава. Котката не ти мисли злото, когато ти излочи млякото. Просто й се яде. Така и те, не-тварите от Подземното не-царство. Съвпадение на интереси. Нищо лично, нищо враждебно. Потребности. Само че, ако царят имал към златните ябълки едни изисквания, то не-тварите ги разглеждали в съвсем различна светлина. Тоест не ги разглеждали. Те са слепи — подземни. Те подушват и усещат. Във всеки случай златните ябълки представлявали за тях инаква ценност. И от значение в рамките на техния си свят, без претенции към нашия. Както ние нямаме претенции към техния. Засега.