Читать «Истината за Златната ябълка» онлайн - страница 3

Та така. Цяла година стърчали воините до дървото. За дъжд и виелици си имали колибка. Колибка? Да бе… Зидари от три села цял палат им направиха, ама нисичък и вкопан в земята като пещера, а на входа — шипкови храсти. За маскировка. А стражниците — нали мъкнат ризници, та минават лесно. А и да си одерат лицето — за пред жената винаги ще има оправдание: шипката беше, ма, шипката! Вътре в тая скришна стражева… не знам как да я нарека, думата „кула“ въх как не мяза, а пък терминът „бункер“ още не е измислен… хубаво де, нека е „колиба“, та в колибата имало огнище, мечи и вълчи кожи по пода, а даже и кладенец — защо да се морят юнаците да слизат за вода до извора? С тия тежки ризници, че и шкембета си отгледали… Затова им изкопали кладенец. Да има. Да се подмиват белоногите. От тоя кладенец, да си го кажем отсега, тръгна цялата беля. Ала не заради момите, прехласнати по военната униформа.

Веднъж годишно в дежурството им настъпвала отпуска. Точно в средата на лятото, когато се падало пълнолуние. Тогава от столицата пристигали тримата сина на царя, долу им опъвали шатра, до извора, откъдето пропъждали надалеч девойки и зяпачи. Около хълма заставали три вериги тежковъоръжени ратници, а и конен отряд обикалял. Багатури начумерени, багаини с лъкове в ръце — гледат всичко живо като усойници. Ха си пристъпил зад побитите сулици с червени знаменца — ще ти хакнат в търбуха не една, а дузина стрели, а ако имаш сили да хукнеш да бягаш — и задника ти на таралеж ще направят.

За това мероприятие имало официално обяснение — понеже царевите синове са първите воини на войската след самия цар, трябвало и те да дадат някой-друг наряд. И затова за три нощи отменяли отрудените от служба стражи и заставали лично да се взират с орлови очи — не иде ли враг-поганец, да му изпием кръвчицата с остри саби! И пак — как ще дойде дотук враг-поганец през цялата държава покрай три пръстена твърдини и крепости по планинските проходи, застави на бродове и мостове? Ами граничната стража? Нали ако един поне чуждоземец без позволителен свитък да се мерне тъдява, царските джамачи с кучета ще проследят следите му как е стигнал дотук, а граничният дозор, такраните на твърдините и жупаните на заставите по пътя му ще бъдат избесени с главите надолу задето са проспали нарушителя! Да, ама не — вярва народът. Вярва и се радва — ето, князете са с нас, пазят ни!

А князете опъват софра на сянка под „Златната“ ябълка и дремят до мръкване. Защото само те знаят, че ябълката е златна.