Читать «Мистър Убийство» онлайн - страница 6

По-късно я преби до смърт.

Не че беше ядосан на нещо, което тя бе казала или направила. Всъщност сексът с нея беше доста добър и насищащ.

Но той бе дошъл във Флорида, за да пръсне черепа на един човек, който се казваше Паркър Абътсън. Безпокоеше се, че жената след време ще може някак да го свърже с убийството. Не му се искаше да я остави, та да даде подробно описание за него в полицията.

След като я очисти, той отиде на кино — гледа последния филм на Спилбърг и един филм със Стив Мартин.

Обича киното. Освен работата, филмите са единственото друго нещо в живота му. Понякога му се струва, че неговият истински живот е верига от кина в различни градове, всичките разположени в търговската част, и въпреки различията, толкова много подобни едно на друго, че биха могли да бъдат просто един и същ, тъмен салон.

Сега той се преструва, че не забелязва интереса на сервитьорката към него. Тя е хубава, но няма да посмее да я убие, щом работи в ресторанта на самия мотел, в който е отседнал. Трябва да си намери жена от друго място, с което да няма връзка.

Оставеният от него бакшиш е точно петнадесет процента от сметката. Излишната щедрост или пък свидливост винаги и със сигурност се запомнят.

Сетне той се връща за малко в стаята, за да си вземе коженото яке с вълнена подплата, подходящо за мразовитата ноемврийска нощ, отива до наетия форд, сяда в него и започва да обикаля из търговската част на града, търсейки заведение, където да намери жената, която му трябва.

3.

Татко не беше татко.

Имаше очите на татко, тъмно кафявата таткова коса, татковите възголеми уши и носът му, обсипан с лунички. Беше двойникът на Мартин Стилуотър, представен върху обложките на книгите му. Говореше точно като татко, когато Шарлът, Емили и майка им се завърнаха и го завариха в кухнята да пие кафе, защото той каза:

— Няма нужда да ми обяснявате, че след филма сте ходили на пазар в центъра. Наех частен детектив, който ви проследи. Зная, че сте ходили в един салон за хазарт, играли сте на покер и сте пушили пури.

Той стоеше, седеше и се движеше също като татко.

По-късно, когато излязоха и тръгнаха към „Островите“ за вечеря, този мъж дори колата караше също като татко: „доста бързо“, според мама и просто „уверено и умело, както кара опитният шофьор“, според татко.

Ала Шарлът знаеше, че нещо не е наред и беше разтревожена.

О, татко съвсем не беше обсебен от някое извънземно същество, изпълзяло от огромна шушулка, долетяла от далечния космос, или нещо също толкова невъобразимо!

Той не беше чак толкова различен от онзи татко, когото Шарлът познаваше и обичаше.

Разликите бяха най-вече несъществени. Въпреки че обикновено бе спокоен и сърдечен, сега той беше леко напрегнат. Държеше се сковано, сякаш на главата си крепеше яйца… и като че ли всеки момент очакваше някой или нещо да го удари. Не се усмихваше нито така охотно, нито толкова често, както друг път, а когато все пак се засмееше, изглеждаше така, сякаш се преструва.