Читать «Мистър Убийство» онлайн - страница 5

В бюрото за наемане на коли той разбира, че резервацията му не е записана погрешно, нито е объркана, както често се случва, и ще получи голям седан „Форд“, както е поръчал, а не някакво там мини-комби.

Служителят в бюрото приема кредитната му карта, която е на името на Джон Ларингтън. Проверяващата машина „Американ Експрес“ също я приема без никакви проблеми, макар че името му не е Джон Ларингтън.

Когато получава колата, оказва се, че тя работи изправно и мирише на чисто. Радиаторът наистина работи.

Всичко върви сякаш по вода.

На няколко километра от летището той се регистрира в приятен, макар и доста обикновен на вид, четириетажен хотел. Червенокосата администраторка там му казва, че в цената на стаята е включена и закуска (банички, сок и кафе), която сутрин веднага бива сервирана при поискване. Кредитната му карта „Виза“ на името на Томас Е. Юкович е приета, макар че той не се казва Томас Е. Юкович.

В стаята му подът е покрит с оранжев, прогорен от цигари мокет, а стените — със сини тапети на райета. Дюшекът обаче не е изтърбушен, а хавлиените кърпи са нови и пухкави.

Куфарът му, съдържащ пистолета с амунициите, остава заключен в багажника на колата, където не представлява изкушение за любопитно надничащи камериерки.

Той седи известно време до прозореца и гледа Канзас Сити, озарен от звездна светлина, после слиза в ресторанта, за да вечеря. Висок е метър и осемдесет и три сантиметра и тежи около деветдесет килограма, но се храни с охотния апетит на доста по-едър мъж: една зеленчукова супа и препечен хляб с чесън, два сандвича със сирене с пържени картофи, един резен ябълков пай със сладолед „Ванилия“ и пет-шест чаши кафе.

Винаги има голям апетит, който често е вълчи, а понякога изглежда неутолим.

Докато се храни сервитьорката спира два пъти при него, за да го попита дали храната е добре приготвена и дали не иска нещо друго. Това не е само от любезност — тя просто флиртува с него.

Въпреки, че е сравнително привлекателен, не може да се каже, че е кинозвезда. И все пак жените флиртуват с него по-често, отколкото с други мъже, които са по-красиви и по-добре облечени от него. Облеклото му е незабележително и с нищо не може да се запомни: спортни обувки с дебела подметка; широки, кафяво-зелени панталони; тъмнозелен пуловер по врата, никакви пръстени и един евтин ръчен часовник. Целта е да не се откроява. Сервитьорката няма причина да го мисли за състоятелен мъж. Обаче ето, че пак идва, като се усмихва кокетно.

Веднъж в един бар в Маями забърса една блондинка (очите й бяха с цвят на уиски), която му каза, че той имал нещо интригуващо в себе си. Особена притегателна сила се криела в самия факт, че не приказвал много и че лицето му било като камък. „Ти си пример за истински силен и мълчалив мъж“, закачливо му бе казала блондинката, добавяйки: „Дявол да го вземе, ако играеше в един филм с Клинт Истууд и Силвестър Сталоун, изобщо нямаше да има никакъв диалог!“