Читать «Мистър Убийство» онлайн
Дийн Кунц
Annotation
… Да бъда…
Убиецът не знае собственото си име.
… имам нужда да бъда…
Убиецът усеща, че някъде има дом и семейство, които може би го очакват.
… имам нужда да бъда някой!
И точно в това се крие ужасът.
Дийн Кунц
Част първа
Глава първа
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
15.
16.
Глава втора
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
Глава трета
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
Част втора
Глава четвърта
1.
2.
3.
4.
Глава пета
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
Част трета
Глава шеста
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
Дийн Кунц
Мистър Убийство
На Фил Паркс за онова, което често носи в себе си и на Дон Бротигъм за онова, от което често се лишава. Също и заради всичкия талант, който притежават без съпътстващите, неприятни неврози.
Е почти без…
Част първа
Дядо Коледа и неговият зъл двойник
Мракът обсебил е зимата тази година,
вятърът грозно нашепва за адова бездна.
Утрото плаща намята от черна коприна,
дните във нощ се превръщат, беззвездна.
Животът е отявлена комедия
и точно там е цялата трагедия.
Глава първа
1.
Като се облегна назад в своето удобно, кожено кресло, поклащайки се леко напред-назад, с портативен касетофон в ръка и диктуващ писмо до редактора си в Ню Йорк, Мартин Стилуотър изведнъж осъзна, че тихо си повтаря тези две думи в някакъв сънлив унес.
Той се намръщи и изключи касетофона.
Този порядък от мисли затрака като тежка, влакова композиция по някакъв страничен коловоз и, пухтейки, най-сетне спря. Не можеше да се сети какво искаше да каже.
Имаше нужда от какво?
В огромната къща беше не само тихо, а някак зловещо безмълвно. Пейджи бе излязла с децата за обяд, след това щеше да ги заведе на кино.
Но този дом без детска глъч не бе обикновено състояние на нещата. Беше нещо повече от това. Имаше като че ли някаква плътност и въздухът бе наситен с нея.
Марти обхвана с длан тила си. Ръката му бе хладна и влажна. Той трепереше.
Навън есенният ден бе така притихнал, както и къщата, сякаш изведнъж цяла южна Калифорния бе обезлюдена. Плантаторските капаци с широки рамки, затварящи единствения прозорец на втория етаж, който бе на кабинета на Марти, бяха леко открехнати. Полегатите слънчеви лъчи се провираха през скосените процепи на жалузите, изпъстряйки дивана и килима със златисто червени ивици, бляскави като лисича козина. Една от лъскавите ленти обвиваше ъгъла на овалното писалище.
Инстинктът му подсказваше, че преди миг се бе случило нещо много важно. Ала то не се виждаше, усещаше се само подсъзнателно.
Той се завъртя на стола и огледа стаята зад себе си. Освен от огненочервените снопове слънчеви лъчи, редуващи се със сенките на жалузите, стаята се огряваше и от оскъдната светлина на настолната лампа с цветен абажур. Но дори и сред този мрак Марти виждаше, че е сам със своите книги и папки… сам с компютъра си.
Навярно сега къщата му се струваше така неестествено тиха, защото бе изпълнена с непрестанна детска глъч още от сряда, когато разпуснаха учениците за Деня на благодарността1. Децата му липсваха. Трябваше да отиде с тях на кино.
