Читать «Глинени крака» онлайн - страница 167

Пое си дълбоко дъх.

— Извинете — намеси се Дорфл.

— Няма да те слушаме! — отсече някой от жреците. — Ти не си жив.

Дорфл кимна бавно.

— Това Е Напълно Правдиво Твърдение.

— Чухте ли? Призна си!

— Предлагам Да Ме Натрошите, А После Да Стриете Късовете На Най-Ситния Прах. Не Мисля, Че Ще Откриете Дори Един Атом Живот…

— Вярно! Хайде да го направим!

— Но За Да Бъде Изпитанието Пълно, Някой От Вас Трябва Да Се Подложи Доброволно На Същия Процес.

Тълпата се смълча.

— Не е честно — оплака се един свещеник след малко. — После ще вземат праха ти, ще го изпекат отново и ти ще оживееш…

Изведнъж тишината стана още по-тежка. Хюнон промърмори:

— А бе, аз ли нещо бъркам или нагазихме чак насред блатото на теологията?

Друг жрец попита:

— Наистина ли си казал, че ще повярваш в който и да е бог, чието битие може да бъде доказано в логически диспут?

— Наистина.

Ваймс беше обзет от предчувствие за близкото бъдеще и благоразумно се отдалечи на десетина крачки от Дорфл.

— Но нали е ясно за всекиго, че боговете съществуват? — учуди се някакъв монах.

— Изобщо Не Е Очевидно.

Мълния прониза облаците и се заби в шлема на Дорфл. Блъвнаха пламъци, чу се шуртене. Стопената броня на голема се стече на локвички около нажежените до бяло крака.

— Не Бих Казал, Че Това Е Осббено Убедителен Довод — чу се спокойният глас на Дорфл някъде от облаците дим.

— Досега и той стигаше — вдигна рамене Ваймс. Върховният жрец на Слепия Йо се озърна към колегите си.

— Ей, хора, няма нужда да се увличаме…

— Но Офлър е отмъстителен бог! — възрази някой от по-задните редици.

— Ами! Просто си е кръвожаден — отсече Хюнон.

Втора мълния плъзна на зигзаг в небето, но само метър над шапката на върховния жрец се отклони под прав ъгъл, заби се в един от дървените хипопотами на моста и го сцепи. Хюнон се ухили самодоволно и се обърна да продължи разговора с Дорфл, който полека се охлаждаше с тих звън.

— Та значи казваш, че ще признаещ съществуването на който и да е бог само ако бъде доказано чрез дискусия, така ли?

— Да.

Върховният жрец потри ръце.

— Няма проблеми, драги ми порцеланчо. Първо нека обмислим въпроса зас…

— Моля Да Ме Извините — прекъсна го големът, наведе се и взе разтопената по краищата значка на стражник.

— Какво ти щукна? — учуди се Хюнон.

— В Този Миг Някъде Може Би Извършват Престъпление. Но Когато Не Съм На Работа, Ще Беседвам Охотно Със Свещенослужителя На Най-Достойния Бог.

Дорфл закрачи по моста покрай тълпата. Ваймс кимна небрежно на потресените жреци и го догони. „Взехме отломките му, изпекохме ги отново и той се оказа свободомислещо създание. Сега няма други думи в главата си освен онези, които си е избрал сам. И не е просто атеист, ами керамичен безбожник. Огнеупорен!“

Денят се очертаваше много приятен.

А зад тях на моста вече се биеха.

Ангуа си събираше багажа. По-точно нищо не успяваше да събере. Вързопчето трябваше да бъде достатъчно леко, за да го носи с уста. Малко пари (не би й се наложило често да си купува храната) и един кат дрехи (за редките случаи, когато ще бъде принудена да ги носи) не заемаха кой знае колко място.