Читать «Глинени крака» онлайн
Тери Пратчет
Annotation
Кой убива беззащитни старци? Кой трови Патриция?
Есенните мъгли пълзят из Анкх-Морпорк, а градската стража издирва престъпник, когото никой не е виждал. Може би големите знаят нещо. Но тези невъзмутими глинени човеци, които се трудят денем и нощем, без никому да навредят, изведнъж са започнали да се самоубиват…
И Стражата си има предостатъчно свои проблеми. Върколакът в нея страда от сериозни затруднения преди пълнолуние. Ефрейтор Нобс се сдушава с тузарите на града, а в току-що постъпилото на служба джудже нещо не е наред, ако се вгледаш зорко — то носи грим и обици. Кому да се довериш, когато разярени тълпи излязат на улицата, заговорници плетат паяжините си, а всички улики те подвеждат да се изложиш?
Посред нощ сър Самюъл Вайс, Командирът на Стражата, изведнъж открива, че истината май се е стаила в думите, които пълнят нечии глави.
Една смразяваща история за отрова и грънци!
Тери Пратчет
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
Тери Пратчет
Глинени крака
В топлата пролетна нощ нечий юмрук потропа на вратата толкова силно, че пантите се огънаха. Един мъж отвори и надникна на улицата. Откъм реката пълзеше мъгла, пък и беше облачно. Все едно се опитваше да гледа през бяло кадифе.
По-късно обаче си мислеше, че е зърнал някакви силуети тъкмо отвъд светлината, проникнала в рамката на вратата. Множество фигури, които го наблюдаваха внимателно. Чудеше се дали не е видял и мъждукащи точици…
Е, поне нямаше как да се заблуди за фигурата, изпречила се точно пред него. Беше грамадна и тъмночервена, досущ като уголемен глинен модел на човек, каквито неумело правят децата. Очите приличаха на два нажежени въглена.
— Е? Какво искаш посред нощ?
Големът му показа плоча, на която бе написано:
„ЧУХМЕ, ЧЕ ИСКАТЕ ГОЛЕМ.“
Да, бе, големите не можеха да говорят, нали така?…
— Ха, искам и още как! Ама не ми е по джоба. Поразпитах наоколо, само че напоследък цената ви е станала много кожодерска.
Големът изтри думите от плочата и написа:
„ЗА ВАС — СТО ДОЛАРА.“
— Ти ли си за продан?
„НЕ.“
Големът се отдръпна тромаво и друга фигура пристъпи в светлината.
Човекът веднага позна, че и той е голем. Но се отличаваше от привичните, как да е оформени буци глина. Този лъщеше като току-що полирана статуя, дори подробностите от изобразените по него дрехи бяха изпипани съвършено. Напомняше му за старите портрети на Анкх-Морпоркските крале с наперената си поза и типичната си прическа на монарх. Ами да, дори си имаше малка изваяна коронка на главата!
— Сто долара ли? — с подозрение промърмори мъжът. — Че какво не му е наред? И кой го продава?
„НЯМА НЕДОСТАТЪЦИ. СЪВЪРШЕН И В ДРЕБОЛИИТЕ. ДЕВЕТДЕСЕТ ДОЛАРА.“
— Като гледам, някой много бърза да се отърве от него…
„ГОЛЕМ ТРЯББА ДА РАБОТИ. ГОЛЕМ ТРЯБВА ДА ИМА ГОСПОДАР.“
— Ъхъ, тъй си е, ама се носят разни слухове… Побърквате се, вършите прекалено много работа, ей таквиз неща…
„НЕ Е ЛУД. ОСЕМДЕСЕТ ДОЛАРА.“
— А бе, вижда ми се… новичък — смънка мъжът и чукна с пръст по лъскавия гръден кош. — Пък никой вече не прави големи, нали затуй сте възскъпички за нас, дребните предприемачи… — Той се запъна. — Някой да не е започнал отново, а?
