Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 89

— Вие казахте — четири години?

— Почти пет, ако бъдем точни. Трасетата са много отдалечени и трудно управляеми, при това са много преплетени.

— Анжела! — Възкликнах аз, като внезапно разбрах. — Ти никога не си ми казвала, че си била тук сама пет години.

— Не мисля, че ти харесват жени, по-големи от теб.

— Обожавам ги, ако те са ти. Самотна ли беше?

— Ужасно. Ето защо доброволно тръгнах за теб. Инскин имаше доброволец, но той си счупи крака.

— Скъпа, обзалагам се, че знам как е станало! — Тя не може да се изчервява, но въпреки това сведе очи.

— Хайде да проследим хода на събитията по-нататък — каза Койцу. — Ето какво стана. Проследихме те от 1975 година в 1807, а също така Него и шпионите му. Там имаше примка на времето, един вид аномалия, която в края на краищата се затвори като пръстен. Може да се каже, че беше готова да се взриви заедно с теб, заключен вътре, но в последния момент успяхме да дадем допълнителна мощност на спиралата, за да предотвратим запечатването на примката, преди да изчезне. Именно тогава Анжела тръгна към теб с координатите на следващия ви 20 000 годишен скок след Него. Ти трябваше да го последваш, защото по такъв начин можехме да контролираме скока ти. Макар ходът на историята да беше известен през това време и да знаехме, как ще свърши всичко.

— Знаехте? — попитах аз, защото почувствах, че съм пропуснал нещо.

— Разбира се. Природата на атаката беше известна, макар да бяхте длъжни да изиграете докрай ролята си.

— Можете ли да обясните още веднъж? И по-бавно.

— Разбира се. Ти се опита да провалиш Неговите операции два пъти в далечното минало и в крайна сметка, като превключи машината му, го изпрати в мрачните за Земята времена. Той изгуби много време, почти двеста години, придвижвайки се към властта и обединението на ресурсите на цялата планета. Той беше гений, макар и луд. И можа да го направи. Той също те помнеше, Джим, и въпреки двестагодишния срок, не е забравил, че ти си негов враг. По такъв начин Той започна темпорална война, за да те унищожи преди да можеш да го отстраниш, като ти устрои капан на планета, готова за унищожение с атомни взривове. Оттам той се върна в 1975 година, за да атакува Корпуса. Ти го последва и той отиде в 1807 година, като там ти приготви примка на времето. Не знам къде е планирал да отиде след това, но плановете му се промениха и той прескочи 20 000 години.

— Да, това го направих аз, като промених настройката на спиралата му точно преди да изчезне.

— С това всичко свърши. Сега можем да се отпуснем и искам да пия заедно с теб.

— Да се отпусна! — тази дума се откъсна от гърлото ми заедно със странен неприятен звук. — От това, което казахте, мога да заключа, че аз съм започнал атаката срещу Корпуса, като съм променил настройката на темпоралната спирала, която го е изпратила в свят, където е започнал операцията по унищожаването на Корпуса.

— Според мен това е единственото обяснение.

— А няма ли друго? Според мен той просто се върти в пръстена на времето. Бягайки от мен, настигайки ме, бягайки от мен… Уфф! Кога се е родил, откъде е?