Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 90

— Условията ти са безсмислени в този род темпорални отношения. Той е състоятелен само по времето на тази темпорална примка. Нека бъде така, макар това да е много неточно, по-точно ще е да се каже, че той никога не се е раждал. Ситуацията е извън пределите на нормалното ни разбиране за времето. Също както и фактът, че се върнахте тук с информация, която трябваше да ти изпратя, за да те предупредя за спирането на атомните бомби. Откъде излиза първоначално тази информация? От теб. Затова ти си я изпрати, за да се предупредиш за атомните бомби, за да…

— Достатъчно! — изревах аз и хванах с трепереща ръка бутилката. — Просто отбележете, че мисията е изпълнена и попълнете чека.

Напълних чашите отново и едва като се обърнах, разбрах, че Анжела я няма. Тя се бе измъкнала, докато се опитвах да разбера хода на войната, и вече започнах да се тревожа къде е могла да отиде, когато тя се върна.

— Те са прелестни — каза тя.

— Кои, кои? — казах аз, без да мисля.

Но когато видях присвитите очи на Анжела, разбрах каква огромна грешка съм допуснал.

— Действително кои! Ха-ха! Извини ме за малката шега. Разбира се, това са нашите близначета, нашите весели гукащи дечица са прелестни.

— Те са тук с мен.

— Тогава вкарай количката.

— Дечица — каза тя, когато те влязоха и забелязах силна нотка на ирония в думите й.

Караха шеста година, този малък факт аз като че ли бях изпуснал от вниманието си. Те вървяха спокойно, яки момчета. Добре сложени, с бащинска твърда стойка, и бях щастлив да го видя — с характерната за майка им сдържаност.

— Много време те нямаше, татко — каза един от тях. — Аз съм Джеймс, а това е Боливар. Добре дошъл вкъщи.

Трябва ли да ги целуна, или какво друго да направя? Те сериозно протегнаха ръчичките си и аз абсолютно сериозно ги стиснах. Добре, момчета… трябва ми известно време, за да свикна с тази семейна традиция. Анжела седеше гордо изправена и по погледа й разбрах, че съм напълно простен.

— Анжела, мисля, че повече не ми се сърдиш. Прелестите на семейния живот, струва ми се, са най-добрата награда за този, който е решил да свърши с безгрижния живот на негодяй, работещ без договор.

— Точно така! — извика ужасно познат глас. — А също и нечестен лъжец, мошеник и т.н. — На вратата стоеше Инскин, размахвайки папка с документи към мен. — Пет години те чаках, ди Грийс, и този път няма да избягаш. Никакви обяснения от типа на временна война. Ти си откраднал, отмъкнал си от собствените си деца… Уфф!

Той каза „уфф“, защото Анжела поднесе ампула с приспивателен газ под носа му и той започна да пада. Момчетата със забележителна реакция пристъпиха напред и внимателно го сложиха на пода. Анжела го освободи от папката с документи, докато го полагаха.

— След пет години раздяла си ми необходим повече, отколкото на този досаден старец. Хайде да изгорим тази папка и да отмъкнем кораб, докато той дойде на себе си. Ще минат месеци, преди да ни намери, а ако през това време се случи нещо, което изисква неотложното ни присъствие, отново ще трябва да ни вземе на работа. През това време ще изкараме един прекрасен втори меден месец.