Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 79

— Ще пийна с вас — каза той. — Аз съм Диян.

Това приличаше на ритуал, затова повторих формулата и се представих, същото направи и Анжела. След това оръжието изчезна. Седнах там, където можех изцяло да се наслаждавам на бриза от кондиционера, и реших сам да задам няколко въпроса.

— Вашите хора имат ли по-тежко въоръжение от това?

— От това, което е необходимо, не. Малкото, което донесохме, бе унищожено по време на сражения с Неговите сили.

— Не е ли много голям този континент, за да го прехвърлите от вашата страна?

— Размерите на континента не играят роля. Космическите ни кораби са прекалено малки, а се налага всичко да доставяме от родната ни планета.

Замигах бързо, като не се чувствах много добре.

— Значи вие не сте от Земята? — попитах аз.

— Дедите ни са оттук, но ние самите сме родени на Марс.

— Не можете ли да ми представите малко повече факти? — във въпроса ми прозвуча неувереност.

— Извинете, мислех, че знаете. Позволете да напълня чашата ви.

Историята започва преди много хиляди години, когато внезапна промяна на радиацията е увеличила температурата тук, на Земята. Под думата „внезапно“ естествено разбирам много години, столетия. С промяната на климата и топенето на ледените шапки било застрашено съществуването на живота на планетата. Променяли се бреговите линии, затопляли се низините, изчезнали много градове. С това можели да се борят, но сеизмичната дейност довела до смесване на масите на повърхността на Земята, полюсите се освободили от ледената покривка, а освободената вода покрила други области. Земетресения и потоци лави, излизащи на земята, нововъзникващи планини. Всичко това е било ужасно, много пъти сме гледали видеозаписи в училищата си. С интернационални усилия е била екипирана експедиция за усвояването на Марс, за да го направят годен за обитаване от хората. Това изисквало изменение на атмосферата с увеличаването на съдържанието на въглеродния двуокис, за да се смекчи радиацията на Слънцето, транспортиране на лед от пръстените на Сатурн и т.н. Това било направено с голяма амбиция и надежди за някакъв успех, но нациите на Земята банкрутирали, отдавайки и последните си сили на нечовешкия опит. Настъпил упадък, войни, слабите правителства паднали, а жестоки хора започнали да се борят за по-голямо парче жизнено пространство в новия свят. През това време водата продължавала да се вдига и на първите заселници на Марс трябвало да се сражават срещу алчните завоеватели от едва живия свят, за да запазят реда. В историята тези години са известни като годините на Смъртта, толкова много хора умрели — цифрите са невероятни. Но в края на краищата сме оцелели и Марс сега е зелен и гостоприемен свят.

Земята е нещастна и до ден днешен. Контактът между планетите е бил прекъснат и оживелите от много билиони се сражавали тук в смъртна битка за живот. Нямаме видеозаписи от този период, чиято продължителност е хилядолетия, но резултатите са налице. Това е единственият континент, останал над водата, и няколко острова, отбелязващи планинските системи. А също и ужасните закони на земните жители. Когато е имало възможност, сме поправяли старите космически кораби и сме помагали с каквото сме могли. Помощта ни не е била оценена. Оживелите убивали чужденците и се наслаждавали на това. Всички хора са чужденци. Слънчевата радиация е създала тук всички видове мутации сред хората, растенията и животните. Много от мутантите са загинали бързо, а оцелелите се намират на едно ниво. И така, ние им помагахме с каквото можем, но реално направихме много малко. Хората са били постоянна опасност един за друг, но не и на Марс. Докато Той не ги обедини преди неколкостотин години.