Читать «Стоманеният плъх спасява света» онлайн - страница 15

Но какво да правя с тези типове? Никога не ми е доставяло удоволствие да убивам хора, така че бе трудно да ги накарам да мълчат по такъв начин. Ако са престъпници — а те приличаха на такива, — тогава вероятно нямаше да доложат на властите за тази история. Престъпници! От тях ще науча всичко, което ми е необходимо! Един напълно ми стига, по-добре да взема този, първия — с него мога и да не се церемоня. Той вече стенеше, идвайки на себе си, но глътка приспивателен газ отново го изключи. Този хулиган имаше на талията си широк, украсен с метал колан, който ми се стори достатъчно здрав. Прикрепих края на колана към един от поясните ми ремъци и дружески хванах стопанина му под ръка. След това докоснах ръчката за управление на гравитатора.

Вдигнахме се беззвучно и плавно, оставяйки долу малката шумна компания и се устремихме към езерното ми убежище. Изчезването на приятеля им ще изглежда доста тайнствено и дори ако съобщят за него на властите, все едно до нищо нямаше да се стигне.

Възнамерявах да се спотая за няколко дена с моя засега дремещ компаньон и да науча тукашния език. Лексиконът му, разбира се, ще бъде долнопробен, но това е поправимо. Скоро приветливо ни се усмихна входът на моята пещера, вмъкнах се в нея и грубо хвърлих безчувствения си товар право на каменния под.

Докато идваше на себе си, вече бях разположил нужното оборудване и бях приготвил всичко. Мълчаливо, пушейки с удоволствие извадената от джобния контейнер пура, наблюдавах как той мъчително идваше на себе си. Дълго облизва устните си, след това отвори очи и накрая седна, стенейки и хващайки се за главата: моят газ имаше много неприятни постефекти. Но споменът за насочения към мен нож ме направи равнодушен към страданията му. Оглеждайки се объркано, той се втренчи в мен и снаряжението ми, като с надежда търсеше изход от пещерата. Сякаш случайно подгъна под себе си крака. За да може в следващия миг неочаквано да скочи към изхода и да се блъсне в камъка, опъвайки въжето, държащо го за глезена.

— Време е да свършваме с игрите и да се заемем с работа — меко казах аз, сядайки с гръб към стената и закрепвайки на китката му уреда си. Докато спеше, направих тази играчка — много примитивна, но пък действаща. В нея имаше датчици за кръвното налягане и съпротивления на кожата с индикатори на панела за управление, който държах в ръка. Най-проста разновидност на детектора за лъжа. Освен това в нея имаше още една верига. В обикновени условия никога не бих я изпробвал върху човек — такива методи използват само при обучаването на опитни животни — но по отношение на този тип може да се направи изключение. Играехме по неговите правила, а тази играчка можеше да спести сума време. Когато той започна, както бях абсолютно сигурен, грубо да ругае и да се опитва да махне от ръката си кутийката ми, натиснах специално копче. Удари го ток, той зави и се затресе. Не че го болеше много, всичко бях изпитал на себе си и установих такова ниво, което предизвиква болка, която е търпима, макар и с мъка.