Читать «Измерения на чудесата» онлайн - страница 89

— Виж и повярвай, приятелю. Това е прииждащата вълна на бъдещето. Някога хората се съпротивявали на последствията от всекидневното. Но тези времена отминаха безвъзвратно. Сега знаем, че изкуството е самият предмет и свойството му да преминава в разточителство. Не попарт, бързам да отбележа, което се присмива и преувеличава. Това е народно изкуство, то просто съществува. Това е епохата, когато ние безусловно приемаме неприемливото и по този начин изявяваме естествеността на нашата изкуственост.

— Не ми харесва! — възпротиви се Кармоди. — Сийдрайт!

— Кого викаш? — попита Марунди.

— Сийдрайт! Сийдрайт! По дяволите, махни ме оттук!

— Той превъртя — затюхка се Марунди. — Някъде наблизо да има лекар?

Незабавно се появи нисък набит мъж в цял гащиризон. Носеше малка черна чанта със сребърна табела, на която беше изписано „Малка черна чанта“.

— Аз съм лекар — заяви той. — Я да го прегледам.

— Сийдрайт! Къде си, да пукнеш дано?

— Хъммммм, ясно — проточи лекарят. — Този човек проявява всички признаци на остра загуба на халюцинации. Хъмм. Да, опипвам главата и откривам твърд масивен израстък. Дотук е нормално. Но другото… хъмм, изумително! Горкият човек буквално умира от глад за илюзии.

— Докторе, можете ли да му помогнете? — попита Марунди.

— Точно навреме ме повикахте. Състоянието е обратимо. Разполагам с божественото лекарство за всички болки.

— Сийдрайт!

Лекарят извади кутия от Малката черна чанта и сглоби лъскава спринцовка.

— Стандартното ободряващо средство — обясни той на Кармоди. — Няма защо, за което да се притеснявате, не би навредило и на дете. Съдържа изключително приятна смес от ЛСД, барбитурати, амфетамини, транквилизатори, психостимулатори и други полезни неща. И мъничко арсеник, придава блясък на косата. Сега стойте мирно…

— Проклет да си, Сийдрайт! Измъкни ме оттук!

— Боли само докато има болка — увери го лекарят, насочи иглата и я заби.

В същия миг или почти в същия Кармоди изчезна.

В Замъка настъпи смайване и бъркотия, те отшумяха чак когато всеки си боцна дозата. След това пренебрегнаха случката с олимпийско спокойствие. Свещеник напевно редеше към Кармоди:

— Ти, който беше в повече, сега се възнасяш към великото царство на Излишното в небесата, където има място за всички ненужни неща…

Но Кармоди, тласкан от верния Сийдрайт, продължи напред през безбройни светове. Движеше се в посока, която е най-уместно да наречем „надолу“, през безкрайни потенциални Земи, в гъмжилото от невероятностите и накрая в поредиците от въображаемите невъзможности.

Печалбата го гълчеше:

— Кармоди, ти изостави собствения си свят! Съзнаваш ли това?

— Да, съзнавам.

— И вече няма път назад.

— И това съзнавам.

— Предполагам, надявал си се да намериш някоя засукана утопия сред всичките тези светове? — с явна подигравка попита Печалбата.

— Не е точно така.

— Тогава какво?

Кармоди поклати глава и отказа да отговори.

— Каквото ще да е, можеш да го забравиш — горчиво каза Печалбата. — Твоят хищник те следва по петите и неминуемо ще се превърне в твоята смърт.

— Не се съмнявам — изрече Кармоди със странна невъзмутимост. — Но от гледна точка на дългосрочните планове никога не съм очаквал да се измъкна жив от тази Вселена.