Читать «Измерения на чудесата» онлайн
Робърт Шекли
Annotation
Какво може да направи човек, на когото се е паднала Печалбата от Междугалактическа Лотария? Най-логично е да си я прибере. Обаче това решение се оказва съдбоносно за Кармоди. Защото Печалбата е доста своенравна, а освен това не знае със сигурност къде се намира Земята. Нещо повече — не знае дори коя е Земята, да не говорим за това кога е Земята…
Робърт Шекли
ПЪРВА ЧАСТ
ПЪРВА ГЛАВА
ВТОРА ГЛАВА
ТРЕТА ГЛАВА
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ВТОРА ЧАСТ
ПЕТА ГЛАВА
ШЕСТА ГЛАВА
СЕДМА ГЛАВА
ОСМА ГЛАВА
ДЕВЕТА ГЛАВА
ДЕСЕТА ГЛАВА
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
ТРЕТА ЧАСТ
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
ПЕТА ЧАСТ
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
info
notes
1
2
Робърт Шекли
Измерения на чудесата
ПЪРВА ЧАСТ
ОТПЪТУВАНЕТО ОТ ЗЕМЯТА
ПЪРВА ГЛАВА
Беше един типично незадоволителен ден. Кармоди отиде в службата, пофлиртува леко с мис Гибън, учтиво изрази несъгласието си с мистър Уейнбок и прекара петнадесет минути с мистър Блекуел в обсъждане какви са изгледите за футболните успехи на „Джайънтс“. Към края на деня влезе в спор с мистър Зайдлиц — страстно и с пълна липса на компетентност — за изчерпването на природните ресурси в страната и за безмилостното настъпление на разрушителните сили, сред които компанията „Кон Ед“, армейските инженерни части, туристите, гигантските мравки и производителите на хартия за жълтите вестничета. Всички те, твърдеше той, са отговорни в различна степен за грабителското унищожаване на естествената красота и за неуморното заличаване на съхранилата се тук-там природна прелест.
— Е, Том — с унищожителната ирония на язваджия промълви Зайдлиц, — доста си размишлявал по въпроса, а?
Въобще не бе размишлявал!
А мис Гибън, привлекателна млада дама с не особено изпъкваща брадичка, възкликна:
— О, мистър Кармоди, според мен не бива да казвате това.
Какво ли беше казал и защо не биваше да го казва? Кармоди не можа да си спомни, така че не се разкая, макар и смътно да се почувства гузен.
Неговият началник, тлъстичкият любезен мистър Уейнбок, произнесе:
— Том, наистина може да има нещо в това, което каза. Ще го обмисля.
Кармоди съзнаваше, че в това, което каза, нямаше почти нищо, а и то не би издържало на никакво обмисляне.
Високият саркастичен Джордж Блекуел, който можеше да говори, без да мърда горната си устна, изрече:
— Мисля, че сте прав, Кармоди, наистина. Ако прехвърлят Вос от свободен защитник в задната линия, наистина ще видим добри пробиви.
Като поразсъждава малко, Кармоди реши, че всъщност няма да се случи нищо по-различно.
Кармоди беше тих човечец, с преобладаващи меланхолични настроения, с лице, което точно се вписваше в тъжните очертания на неговия нрав. Беше малко над средното и като ръст, и в склонността си да се упреква. Имаше лоша стойка, но добри намерения. Имаше дарба да изпада в депресия. Беше циклотимик1 — високите мъже с поглед на дребно гонче със смътен ирландски произход обикновено са такива, особено след като прехвърлят трийсетте.
