Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 70

Вдигна поглед, когато колата започна да се изкачва по хълма. Можеше да различи силуетите на двете кули, ясно очертани върху нощното небе. Трент намали скоростта.

— Кулата на Бианка свети.

— Сигурно е Лайла — прошепна Кейти. — Тя често ходи там. — Представи си сестра си, как седи и гледа в нощта. — Няма да я събориш, нали?

— Не, няма да съборя нищо.

Къщата се скри от погледа им, понеже пътят криволичеше. Сега чуваха само шума на морето. Светлините на фаровете играеха по камъните. На прозореца на кулата за миг се мярна тънък силует и изчезна.

Лайла извика отгоре:

— Връщат се!

Четирите жени веднага се залепиха на стъклото.

— Не бива да ги шпионираме — обади се Сузана, ала дръпна още малко завесата.

— Ние не ги шпионираме — отвърна Аманда. — Само проверяваме как вървят нещата. Виждаш ли нещо?

— Все още са в колата — обясни шепнешком Коко. — Как ще видим какво става, ако продължат да си седят в колата?

— Ще използваме въображението си — засмя се Лайла. — Ако този мъж не й предложи да тръгне с него за Бостън, значи е истински нехранимайко.

— За Бостън ли? — Сузана уплашено погледна сестра си. — Нали не мислиш сериозно, че Кейти може да отиде в Бостън?

— Тя ще отиде и в Украйна, ако той я помоли — рече Аманда. — Гледайте, излизат.

— Ако открехнем съвсем мъничко прозореца, може би ще чуем нещичко?

— Лельо Коко, не ставай смешна.

— Права си — почервеня старата дама.

— Разбира се, че съм. Ще ни чуят, ако се опитаме да го отворим — тя се нацупи и залепи нос в стъклото. — Ще трябва да четем по устните им.

— Беше много приятно — каза Кейти, докато слизаше от колата. — Отдавна не бях излизала за вечеря.

— Нали вечеря скоро с Фини.

Тя го погледна неразбиращо, сетне се разсмя.

— О, да, Фини. Имаш добра памет.

— Особено за някои неща — Трент почувства как ревността отново го сграбчва. — Той никога ли не те извежда навън?

— Фини ли? Не, винаги аз ходя при него.

Вбесен, Трент пъхна ръце в джобовете си.

— Трябва да те извежда навън.

Кейти едва потисна смеха си, като си представи как старецът я придружава до ресторанта.

— Ще му кажа.

Обърна се и тръгна по стълбите.

— Катрин, не влизай още… — той хвана ръката й.

Четири чифта очи на прозореца не се откъсваха от тях. Четирите жени затаиха дъх.

— Късно е, Трент.

— Не знам дали ще те видя пак, преди да замина.

Трябваше да събере всичката си воля, за да не се издаде.

— Тогава ще трябва да се сбогуваме сега.

— Искам да те видя пак.

— Отварям сервиза в осем и половина. Ще бъда там.

— По дяволите, Кейти! Знаеш какво имам пред вид.

Ръцете му я обгърнаха.

— Не, не зная.

— Ела с мен в Бостън — изрече го на един дъх и сам се изненада от думите си.