Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 66

Девета глава

— Радвам се, че ме покани тази вечер — Кейти посегна към дръжката на колата и се сети, че трябва да бъде дама и да остави на Трент да й отвори.

— Не бях съвсем сигурен, че ще се съгласиш — той сложи ръката си върху нейната.

— Заради къщата ли? — колкото бе възможно по-незабелязано, тя издърпа ръката си изпод неговата и се мушна в колата. — Това вече е свършено. Предпочитам да не говорим тази вечер.

— Добре — Трент й затвори вратата и заобиколи колата. — Аманда ми препоръча един ресторант. — Сложи ръка на ключовете, но не запали, а я погледна.

— Нещо не е ли наред ли? — попита невинно Кейти.

— Не, всичко е наред — „Освен ако не смятаме нервната ми система.“ Той запали колата и продължи: — Мисля, че ще ти бъде приятно да вечеряме близо до морето.

— Звучи добре. — Радиото бе на станция, която предаваше класическа музика. Не беше точно нейния тип, помисли си тя. Ала и нощта не беше обикновена. Кейти се облегна на седалката. — Чул ли си пак оня шум?

— Кой шум?

— Който ме помоли да оправя вчера.

— А, шумът… — Трент се усмихна. — Не. Сигурно е било плод на въображението ми. — Тя кръстоса крака, при което коленете й се откриха, а той стисна по-здраво волана. — Не си ми казала защо си решила да станеш монтьор.

— Защото съм най-добра в тази работа — Кейти се извъртя и го погледна. Трент усети аромата на орлови нокти и едва не простена. — Когато бях на шест години, разглобих косачката, за да видя как работи. Наказаха ме, разбира се. А ти защо си се захванал с хотели?

— Защото това се очакваше от мен — той се изненада от отговора си. — Предполагам, че също съм най-добър в тази област.

— Харесва ли ти?

Някой питал ли го бе някога за това, зачуди се Трент. Той самият беше ли си давал сметка?

— Да, предполагам, че да.

— Предполагаш? — веждите й се извиха учудено. — Мислех, че си сигурен. За всичко.

— Понякога не съм.

Когато стигнаха до ресторанта, Трент излезе и отвори вратата. Кейти елегантно излезе и застана до него. Бяха съвсем близо един до друг, на един дъх разстояние. Тя дори се зачуди дали той не долавя ударите на сърцето, което щеше да изскочи от гърдите й.

— Сигурен ли си, че всичко е наред?

— Не, не съм — никой не би могъл да бъде. Та кой би могъл да устои на този чар и секс! Трент сложи ръка на врата й. — Нека да проверя.

Кейти се измъкна леко, преди устните му да докоснат нейните.

— Забрави ли, че ме покани само вечеря, а не на среща?

— Ще ми се да променя поканата.

— Много е късно — усмихна се тя и му подаде ръка. — Гладна съм.

— Не си само ти — промърмори той, като мислеше за съвсем друго, и я последва.

Не знаеше как да постъпи. Всички похвати, които бе използвал в подобни случаи, му се вижда ха остарели и старомодни.

Мястото беше чудесно. Малката маса бе разположена точно до прозореца, зад който се плискаше морето. Когато слънцето започна да потъва на запад, водата потъмня, стана по-дълбока. Заливът смени цвета си. Трент поръча вино, докато Кейти взе менюто и му се усмихна.