Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 64
Нора Робъртс
— А ти какво смяташ да правиш?
— Ще отида, разбира се. И ще бъда цивилизована и учтива като него. — Кейти вирна брадичка. — Но когато свърша, ще проклина деня, в който е спрял очите си върху Катрин Калхун. — Тя се обърна живо към сестра си. — Червената ти рокля тук ли е? Онази, която може да накара и светците да се облизват?
Сузана се разсмя.
— Може да си сигурна, че е в гардероба ми.
— Да вървим да я пробвам.
Я виж ти, каза си Кейти. Какво можела да направи една тясна червена копринена рокля!
Тя се завъртя пред пукнатото огледало, подпряно в ъгъла на стаята. Беше й бе малко тесничка, дори след промените, които Сузана направи. Роклята сякаш питаше: „Не искаш ли да ме имаш?“ И го казваше съвсем ясно. Кейти плъзна ръце по бедрата си. Той щеше да я желае, докато главата му се пръсне. Коприната бе като плътно прилепнал пламък. Обгръщаше тялото й от деколтето до подгъва, който Сузана нарочно скъси, така че да открива бедрата й. Дългите ръкави стигаха до китката. И като добави и перлените обеци на леля Коко, ефектът бе главозамайващ.
Тридесетте минути, които загубиха за гримирането, си струваха труда. Устните й бяха същия цвят като роклята, благодарение намесата на Аманда. Очите й бяха засенчени в зелено и златисто, благодарение на Лайла. Косата й бе лъскава като гарваново крило и пригладена над слепоочията като шлем. И така, без съмнение, реши Кейти, наблюдавайки образа си в огледалото, Трентън Сейнт Джеймс Трети ще бъде силно изненадан. Падаше му се!
Тя се завъртя и попита:
— Е, какво мислиш?
— Мисля, че ще му трябва кислородна маска, за да оживее — отвърна сестра й, като й подаде чифт обувки от змийска кожа с високи токове. — Изглеждаш опасно красива!
— Това е целта! — Кейти обу обувките. — Ако, разбира се, не се строполя по очи след първите няколко крачки.
— Ще свикнеш. Отивам да извикам Манди.
След няколко секунди трите сестри, строени като за ревю, критично оглеждаха Кейти от всички страни.
— Не се притеснявай, нали ще ходиш на ресторант — успокои я Аманда, гледайки я как се клати несигурно при всяка крачка. — Значи повечето време ще си седнала. Можеш да ги събуеш под масата.
— Не съм свикнала с високи обувки. Как можеш да вървиш с подобни кокили цял ден?
— Въпрос на талант.
— Върви по-бавно, по-мудно — посъветва я Лайла. — Така, сякаш светът и времето ти принадлежат.
— Тъй, тъй, послушай сестра си — допълни Аманда. — Тя е специалист по мотаенето и мудността.
— Е, в случая изглежда особено секси и прелъстително. Нали?
Кейти послуша Лайла и тръгна, поклащайки бедра. В походката й наистина имаше нещо котешко, нещо сластно и привличащо. Аманда вдигна ръце.
— Добре, съгласна съм. Какво палто ще облечеш? Все още е доста студено.
— Не съм мислила.
— Можеш да вземеш моята черна копринена пелерина — предложи Аманда. — Ще замръзнеш, ала ще изглеждаш великолепно. А парфюм? Мисля, че леля Коко има още от оня, френския, който й подарихме за Коледа.
— Не — поклати категорично глава Сузана. — Трябва да си мирише както обикновено. — Тя се усмихна на сестра си. — Всяка промяна ще го обърка.