Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 65

Без да знае какво му готвят, Трент седеше в салона с леля Коко. Багажът му бе приготвен. Беше провел няколко телефонни разговора. Бе готов да си тръгне, а така му се искаше да намери някакви уважителни причини, за да остане още няколко дни.

— Беше ни приятно да си с нас — отвърна Коко, когато той й благодари за гостоприемството. — Но съм сигурна, че често ще се виждаме.

Да, кристалната й топка за предсказания не лъжеше, помисли си тя. Казваше, че Трент ще се свърже с една от племенниците й. И Коко нямаше никакво намерение да се предава.

— И аз се надявам. Трябва да кажа, че ви се възхищавам, Коко. Да отгледате и възпитате тези четири чудесни момичета!

— Понякога си мисля, че се възпитавахме взаимно — тя се усмихна неопределено. — Ще ми липсва това място. Да си призная, никога не съм осъзнавала, че тази къща означава толкова много за мен… Досега. Не съм израснала тук, за разлика от момичетата. Ние много пътувахме и баща ми идваше рядко. Мисля си, че причината бе, защото майка му бе умряла тук. Сетне прекарах голяма част от брака си във Филаделфия. А когато Джадсън и Дилайла умряха, дойдох заради децата. — Леля Коко му се усмихна тъжно. — Извинявай за сантименталните излияния на една стара жена, Трент.

— Няма нищо… — той отпи замислено от аперитива си. — Моето семейство не бе особено сплотено и в резултат никога не съм имал дом като вашия. Едва сега започнах да разбирам какво значи това.

— Е, лесно може да се уреди. Ще си намериш добро момиче, ще създадеш семейство и деца. Не мога да си представя нещо по-самотно от това, да нямаш къде да се завръщаш.

Трент подхвърли топката на Фред, за да отклони темата на разговора.

Двамата с Коко загледаха как кутрето гони топката и си препъва.

— Не е много грациозен — каза замислено той.

Стана и отиде да вземе топката, сетне се наведе и погали Фред по коремчето. Когато вдигна глава, първото нещо, което видя, бе чифт черни, много елегантни обувки. Погледът му бавно тръгна нагоре по дългите, прекрасно оформени крака. Трент се изправи със затаен дъх. Блестяща, пурпурночервена коприна, обгръщаше великолепното й тяло.

— Загубил ли си нещо? — попита го Кейти.

Устните й бяха сочно червени. Той прокара език по своите собствени пресъхнали устни, за да преглътне. И да се задържи прав на разтрепераните си крака.

— Кейти?

— Нали ще излизаме за вечеря?

— Да. Изглеждаш страхотно.

— Харесва ли ти? — тя се завъртя така, че да види деколтето на гърба й, което бе много по-дълбоко от това отпред. — Не мислиш ли, че червеното е много жизнерадостен цвят? — И опасен, добави си наум, като му се усмихна.

— Много ти прилича. Никога не съм те виждал с рокля.

— Доста е непрактично, ако трябва да сменям бензинова помпа. Готов ли си?

— За какво?

— Да тръгваме.

— О, да.

Кейти наклони глава, така както я подучи Сузана, и му подаде наметката си.

Хиляди пъти бе държал връхната дреха на жени. Защо този път ръцете му трепереха?

— Лельо, не ни чакай.

— Добре, скъпа.

Зад гърба им Коко се усмихна и вдигна стиснати палци. А в мига, в който вратата се хлопна, останалите три Калхунови момичета си размениха победоносни и затворнически усмивки.