Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 62

— Какво има? Какво се е случило? — посегна с ръка да я приласкае, ала тя рязко се отдръпна назад.

— Би ли дошъл долу, ако не възразяваш.

— Катрин… — но тя вече се отдалечаваше по коридора. Бързаше да се махне, да избяга от него.

Намери ги всички около масата в трапезарията. Лицата им бяха тъжни и сериозни. Беше достатъчно проницателен, за да отгатне какво бе станало. Калхуновите момичета явно бяха стегнали строя и бяха готови за бой.

— Дами?

— Седни, ако обичаш, Трент… — Коко царствено му посочи стола до себе си. — Надявам се, че не сме ти попречили?

— Какво говорите! — той потърси очите на Кейти, но тя гледаше като хипнотизирана стената пред себе си. — Сеанс ли ще правим?

— Този път не — Лайла кимна към Аманда. — Манди, хайде, де!

— Добре — тя си пое дълбоко дъх. Сузана сграбчи ръката й под масата и се почувства по-уверена. — Трент, ние обсъдихме твоята оферта и решихме да я приемем.

Той я погледна изненадано.

— Така ли?

— Да — Аманда притисна ръка стомаха си, който се бунтуваше. — Ако все още е в сила.

— Да, разбира се, че е в сила — Трентън огледа стаята. Погледът му се спря на Кейти. — Сигурни ли сте, че искате да продавате?

— Ти нали това искаш? — извика почти през плач Кейти. — Нали за това дойде?

— Така е — ала имаше и нещо друго, много по-голямо от пазарлъка за къщата. — Фирмата ми на драго сърце ще купи имота. Само трябва да съм сигурен, че искате да продавате. Че всички го искате.

— Ние всички сме съгласни — рече Кейти и отново заби поглед в стената.

— Адвокатите ще уредят формалностите — додаде Аманда. — Но преди да им предадем нещата, бих искала да прегледаме условията.

— Разбира се — той отново спомена цената. Когато чу цифрата, очите на Кейти се напълниха със сълзи. — Няма причина да не се споразумеем за сроковете — продължи Трент. — Знам, че ще искате да направите опис на имуществото, преди да се… пренесете.

Това, в края на краищата, беше бизнес.

— Мисля, че искаме да се пренесем колкото може по-скоро — Сузана огледа сестрите си за подкрепа. — Веднага щом си намерим нова къща.

— Мога ли да ви помогна с нещо?

— Ти направи достатъчно — прекъсна го студено Кейти. — Ние можем и сами да се грижим за себе си.

— Бих искала да добавя нещо — намеси се Лайла, като се наведе напред. — Продаваме къщата и земята. Ала не и съдържанието й. Всичко, което е в нея.

— Не. Мебелите, вещите и личните ви неща си остават ваши.

— Включително и огърлицата — тя наклони глава. — Независимо дали ще я намерим, преди да напуснем или след това, огърлицата на Калхунови принадлежи на Калхунови. Искам това да се запише в договора, Трент. Ако по време на вашите ремонти тя изскочи отнякъде, принадлежи на нашето семейство.

— Добре — тази малка клауза щеше да побърка адвокатите му, но това си беше техен проблем. Нали за това им плащаше. — Ще направя необходимото да бъде записано в договора.

— Кулата на Бианка — тихо продължи Лайла, като се страхуваше гласът й да не се скърши. — Внимавай какво ще направиш с нея.