Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 59

Сигурно беше напълно луд, защото през ума му мина мисълта, колко хубаво би било да прави любов върху твърдия бетонен под с жена, облечена като автомонтьор.

Кейти се завъртя и го видя. Много внимателно загаси оксижена, преди да вдигне защитния шлем на лицето.

— Не открих никаква повреда в колата ти. Ключовете са в офиса. Не ми дължиш нищо — тя от ново спусна шлема пред лицето си.

— Кейти…

— Да?

— Какво ще кажеш да вечеряме заедно?

Вдигна шлема и го погледна в очите.

— Защо?

— Ами… — той приклекна до нея. — Искам просто да вечеряме заедно тази вечер.

— Че ние вечеряме заедно вече няколко вечери — отново спусна шлема, ала Трент го вдигна.

— Не, имам пред вид да излезем навън.

— Защо?

— А защо не?

Тя вдигна вежди.

— Е добре, много мило от твоя страна, но тази вечер съм заета. Ще правим семейно събрание. — И отново спусна шлема.

— Тогава утре — раздразнен, той пак го вдигна. — Имаш ли нещо против? Искам да те гледам, когато говоря с теб.

— Да, имам нещо против, защото трябва да работя. И не, не искам да вечерям с теб утре.

— Защо?

Кейти изпусна дълга въздишка.

— Защото не искам.

— Все още си ми сърдита.

Очите й, които бяха започнали да припламват, потъмняха.

— Мисля, че уточнихме всичко между нас, така че няма причини да се срещаме.

— Само вечеря — повтори Трент, усещайки, че не може да измисли нищо друго. — Никой не иска да се срещаме. Вечеря между приятели, преди да се върна в Бостън.

— Ще се връщаш ли? — тя почувства как сърцето й болезнено се сви и се обърна, за да вземе някакви инструменти.

— Да. Имам назначени срещи за средата на седмицата. Очакват ме в офиса в сряда следобед.

Ами да, точно така, помисли си Кейти, като взе ключа, който изобщо не й трябваше. „Имам среща, довиждане. Извинявай, че разбих сърцето ти.“

— Приятно пътуване в такъв случай.

— Кейти… — той хвана ръката й преди тя да успее да спусне отново шлема. — Бих искал да бъда с теб известно време. Ще се чувствам по-добре, ако знам, че сме се разделили като добри приятели.

— И аз искам да се чувствам по-добре — прошепна Кейти. — Ами добре, тогава. Утре вечер. Заслужаваш едно изпращане.

— Благодаря ти. Наистина… — Трент докосна бузата й и се опита да я погали, ала тя спусна шлема.

— По-добре стой далеч от оксижена, Трент — рече сладко Кейти. — Може да се опариш лошо.

Семейните събирания на Калхунови винаги бяха шумни, богато гарнирани с аргументи и обилно поръсени със сълзи и смях. Това правеше изключение. Аманда седна на председателското място на масата.

В стаята настъпи тишина.

Сузана вече беше сложила децата да спят. Този път това стана много лесно, защото и двамата бяха изтощени след играта с Фред. Самият Фред може би повече от тях.

Трент дискретно се оттегли след вечеря. Но какво от това, помисли си Кейти. Много скоро щеше да научи резултата.

Дори се страхуваше, че решението вече е взето.

— Мисля, че всички знаем за какво сме се събрали — започна Аманда. — Трент се връща в Бостън в сряда и би било добре, ако преди това му дадем някакъв отговор.

— Би било още по-добре да се опитаме да намерим огърлицата. — Лайла подръпваше нервно гердана си.