Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 61

— Нали все още сме заедно — тихо се намеси леля Коко. — Това е важното.

— Това е важното — повтори Кейти и сложи ръката си върху ръцете на сестрите си. И странно, но се почувства необикновено добре. — Какво ще правим сега?

Като се опитваше да остане спокойна, Аманда седна.

— Мисля, че трябва да помолим Трент да слезе и да се уверим, че предложението му все още е в сила.

— Ще го повикам — стана Кейти и излезе от стаята като сляпа.

Не, не можеше да повярва. Минаваше през стаите, през коридорите, по стълбите, с ръка, подпряна на парапета. Не, не можеше да го възприеме със съзнанието си, не можеше да го преглътне. Нищо от това повече нямаше да бъде нейно. Нямаше да й принадлежи. Много скоро щеше да дойде денят, в който нямаше да излезе от стаята си на високата тераса и да погледне морето. Нямаше да се изкачи по стъпките на Бианка към кулата и да намери Лайла, облегната на перваза на прозореца, загледана замечтано през прашното стъкло. Нито да види как Сузана работи в градината, а децата се гонят със смях по поляната. Аманда нямаше да слезе забързано по стълбите. Леля Коко нямаше повече да се суети около печката в кухнята.

Животът, който познаваше, просто се бе разтопил във въздуха. Нямаше го вече. А този, който им предстоеше, още не бе дошъл. И тя стоеше някъде в празното, в безвъздушното пространство, във вакуума, в нещо като затвор, зашеметена от загубата до такава степен, че не можеше да усети дори болка.

Трент се бе навел до огъня, където Фред хъркаше върху червената възглавничка на новото си кучешко креватче. Май това малко дяволче щеше да му липсва. Дори да имаше време да се грижи за него в Бостън, сърце не му даваше да го отнеме от децата и от момичетата в тази къща.

Беше видял днес следобед как Кейти си играе с него и му хвърля топката на поляната. Беше му толкова приятно да чуе смеха й, да я види така безгрижна с децата, Сузана и кучето.

Странно, спомни си за оня миг, когато бе обзет от една мечта. По точно от една фантазия, видение, кой знае какво. Беше през нощта на сеанса. Видя себе си и Кейти как седят на слънчевата порта и гледат децата си, които играят на поляната. Беше глупост, разбира се. Днес следобед нещо в него сякаш се скъса, когато я видя да си играе с Фред и децата. Нещо хубаво, защото когато се обърна и го видя, смехът й замря, а очите й потъмняха и станаха студени.

Той стана, като наблюдаваше огъня в камината. Беше пълна лудост, ала в този миг искаше с цялото си сърце тя да бъде в ръцете му и зелените пламъци на очите й да изгарят неговите. Да се притисне отново към него. Да извика името му. Да прошепне „обичам те“. Най-страшното мъчение бе ужасното й безразличие.

Някой почука на вратата и Фред уплашено изскимтя в съня си. Трент отговори и видя Кейти на прага. Обзе го облекчение, надежда и неудобство. Този път не биваше да я прогони, не биваше да я пусне да си иде. Трябваше да… Тогава видя очите й.