Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 57

Кученцето замаха бързо с опашка, сякаш искаше да се изтръгне от прегръдката й.

— Много е сладко, нали? — Трент приближи една крачка. — Изглежда сякаш се чувства у дома си и всичко му е познато.

— То е още бебе — Кейти го залюля както се люлее бебе. — Къде каза, че го намери?

— Долу, на скалите. Разхождах се — „И мислех за теб.“ Преди да успее да се спре, посегна и я погали по косата. — Не можех да го оставя там.

— Разбира се, че не — тя изведнъж осъзна, че бе попаднала в прегръдките му. Едната му ръка бе в косите й, очите му — потънали в нейните.

— Катрин…

Кученцето изскимтя и Кейти стреснато отстъпи назад.

— Ще го занеса у дома. Сигурно му е студено. И е гладно.

— Добре — можеше да пъхне ръцете си единствено в джобовете. — Защо аз да не ида за мляко?

— О, чудесно! — усмивката й остана и след като влезе в къщата.

Когато се върна от селото, кученцето се бе разположило в кухнята и бе в центъра на вниманието на четири красиви жени.

— Вие само чакайте да си дойде Сузи с децата — обади се Аманда. — Ще видите какво ще стане! Направо ще се побъркат. То обаче явно си пада по твоя гъши пастет, лельо Коко.

— Ти си най-големият чревоугодник между кучетата — Лайла клекна на колене и лакти пред него и потърка носа си в неговия. — Нали, кученце?

— Сигурна съм, че с малко повече грижи ще стане много хубав — рече леля Коко, също клекнала на земята като момиче.

Кученцето, явно удивено от щастливата си съдба, се въртеше в кръг. Като видя Трент, то скочи и се изправи на крачетата си. Жените се разпищяха и отвсякъде заваляха куп несвързани въпроси.

— Стойте, чакайте… — Трент остави торбата на масата и се наведе да погали кученцето по коремчето. — Не знам откъде е дошло. Намерих го, когато се разхождах по скалите. Беше се скрило там. Нали, момчето ми?

— Мисля, че трябва да поразпитаме наоколо дали някой не го е загубил — започна Коко и спря, защото племенниците й запротестираха. — Зависи от Трент, той го намери.

— Ами… Направете това, което смятате за най-добро — Трент се изправи и извади мляко от торбата. — Може би трябва да му дадем малко.

Аманда вече бе взела чинийка и спореше с Лайла какво количество трябва да сипе на новия гост.

— Какво друго си купил? — попита Кейти и зарови нетърпеливо из торбата.

— Някои неща. Помислих си, че ще му трябва каишка — той извади яркочервена каишка със сребърни гвоздейчета по нея.

Кейти не можа да не се засмее.

— Е, много е шик!

— И нашийник също. И кучешка храна.

— Аха… — Кейти продължи да рови из торбата. — И играчки, и пластмасово кокалче.

— Може да иска да си гризка нещо — обясни Трент.

— Сигурно. Още и топка, и мишка — тя се разсмя с цяло гърло, като извади гумената играчка.

— Нали ще му трябва нещо да си играе — не посмя да си признае, че бе потърсил също така и колибка, и възглавничка.

— Не знаех, че си толкова грижовен.

Той погледна към щастливо подскачащото животинче.

— И аз не знаех.

— А как се казва? — попита Лайла.

— Ами…

— Ти го намери, ти ще трябва да го кръстиш.