Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 50

Не отидох на скалите. Моят съпруг е моето задължение. Затова отидох при него. Танцувах с него, а сърцето ми бе студено като камъните, които тежаха на шията ми. Дори му се усмихвах, докато ме хвалеше за домакинските ми способности. Ръката му на кръста ми бе толкова чужда и в същото време собственическа. Докато танцувахме, очите му шареха из стаята. Сякаш искаше да се увери, че гостите му наистина са впечатлени.

Колко добре познавам мъжа, за когото съм омъжена! Всичко това за него има значение, а за мен никакво! Исках да извикам: «Фъргюс, погледни ме! Погледни ме и виж! Накарай ме да те обичам! Страхът и уважението не са достатъчни. Накарай ме да те обичам така, че никога повече да не поискам да отида при скалите и при онова, което ме очаква там!»

Ала не извиках нищо. Когато той ми каза, че трябва да танцувам със Сесил Бъркли, промърморих тихо, че съм съгласна.

Музиката вече не свири, лампите са угасени. Чудя се кога ще видя отново Кристиян. Чудя се какво ли ще стане с мен.“

Седма глава

Кейти седеше с кръстосани крака сред море от листове. Задачата й беше, колкото и да й бе неприятно, да прегледа всички бележки, рецепти, хартийки и какви ли не други боклуци, които извадиха от кутиите с надпис „Разни“. До нея, пред масичката за карти, седеше Аманда с още няколко кутии в краката си. Беше прибрала косата си, а очилата за четене непрекъснато се плъзгаха по носа й. Внимателно преглеждаше всяка хартийка, преди да я остави на купчинките край себе си.

— Това трябваше да се направи преди десетилетия — обади се тя.

— Искаш да кажеш, да се изхвърли преди десетилетия.

— Не — Аманда намести очилата си. — Някои са направо удивителни и определено заслужават да бъдат запазени. Макар че трупането на хартии в кутии и чекмеджета според мен не е точно начинът да се запази семейната история.

— Нима рецептата за сладко от цариградско грозде представлява част от семейната история?

— За леля Коко — да. И отива в кутията с надпис „меню“.

Кейти се размърда и размаха ръка, за да разпръсне праха, който вдигна във въздуха.

— А къде отива сметката за шест чифта бели детски ръкавици и син копринен чадър?

— В купчината „сметки“, с дата. А, виж, това е нещо интересно. Бележка от учителя на леля Коко. Цитирам: „Кордилия е изключително общително дете. Обаче има навика да си фантазира и никога не довършва докрай зададените й задачи.“

— Това се казва новина! — Кейти размърда изтръпналите си крайници и завъртя няколко пъти глава. Зад гърба й слънцето се промъкваше през зацапаното стъкло на стаята, която използваха за склад. С въздишка тя се подпря на колене и лакти и се загледа в слънчевите лъчи, в които танцуваха прашинките.

— Къде, по дяволите, е Лайла? — нетърпелива както винаги, Аманда потропа с крак. — Сузана заведе децата на разходка, но Лайла трябваше да е тук.

— Ще дойде — промърмори Кейти.