Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 52

— Затова ще говорим утре вечер, на семейното събрание — Аманда прокара ръка през косата на сестра си. — Виж какво, защо не идеш да подремнеш? Изглеждаш наистина изморена.

— Не — Кейти стана, прекрачи през хартиите и приближи до прозореца. — Чувствам се по-добре, когато ръцете и мислите ми са заети. В противен случай може да удуша някого.

— Трент например?

— Като начало би било чудесно. Не — с въздишка тя пъхна ръце в джобовете си. — Той не е виновен за това.

— Все още за къщата ли говорим, или?

— Не знам — с нещастен вид тя пак седна на пода. Добре поне, че успя да се въздържи и не плака цяла нощ. — Реших, че всички мъже са глупаци, егоисти и напълно излишни.

— Та ти си влюбена в него!

На устните на Кейти се появи крива усмивка.

— Бинго! И за да отговоря на следващия ти въпрос, преди да си го задала, ще ти кажа, че той не е влюбен в мен. Не се интересува нито от мен, нито от семейство и бъдеще, и много съжалява, че не ми е обяснил всичко това, преди да направя грешката да се влюбя.

— Съжалявам, Кейти… — Аманда свали очилата си, прекоси стаята и седна до сестра си. — Знам, че те боли, ала ти го познаваш само от няколко дни. Сляпото увлечение…

— Не е сляпо увлечение! — Кейти ядосано сложи рецептата за сладко в определения за това куп. — Открих, че за да се влюбиш не е необходимо много време. Може да стане за години, а може и за една секунда. Просто става, когато му дойде времето.

Аманда я прегърна и притисна към себе си.

— Е, на мен не ми се е случвало. За щастие — фактът я накара да се замисли, но само за миг. — Ако обаче те обиди, ще съжалява, че някога е познавал Калхунови.

Кейти се разсмя, взе рецептата за сладко и я хвърли във въздуха. Тя полетя и започна плавно да пада.

— Много изкушаващо, ала по-голямо значение има това, че аз самата не знам какво да правя — Кейти побутна сестра си. — Хайде, работата нас чака.

Когато Трент влезе в стаята, те не го удостоиха дори с поглед. Кейти бе истинска стена от лед. Аманда промърмори нещо като поздрав в отговор на неговия.

— Може би имате нужда от помощ — подзе той.

Аманда погледна сестра си, която продължаваше да мълчи. Мълчанието е доста ефикасно оръжие, реши тя.

— Много мило от твоя страна, Трент — усмихна му се Аманда, но така, че от усмивката й би замръзнала дори разтопена лава. — Това си е чисто семеен проблем.

— Остави го, нека помогне — намеси се Кейти, без да го погледне. — Сигурно е страшен, когато става дума за на хартиите. Нали това му е работата.

— Добре тогава — Аманда посочи един куп. — Започвай оттук. Подреждаме ги по съдържание и години.

Той взе един стол и седна срещу тях. Работиха известно време в пълно мълчание, нарушавано само от шумоленето на листчетата и потропването на Аманда.

— Тук има някаква бележка за поправка — обади се Трент, ала никой не му обърна внимание. — На закопчалка.

— Дай да видя! — Аманда я грабна от ръцете му преди Кейти да успее да посегне. — Не пише каква закопчалка и на какво — промърмори недоволно тя.

— Но датата съвпада — Кейти посочи с пръст. — Виж, 16 юли 1912 година.