Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 49

— Защо?

— Защо ли? — той я загледа замислено. — Ами просто така. Наблюдавах баща си как скача от една жена на друга. От брак към развод и пак отново. Все едно, че гледах турнир по тенис. Последният път, когато се чух с майка ми, беше на третата й сватба. Просто не е практично да даваш клетви, които никога няма да изпълниш.

— Хм, практично — повтори тихо Кейти. — Ти не можеш да чувстваш нещо към мен, защото е непрактично, така ли?

— Работата е, че чувствам нещо към теб!

— Но не достатъчно — Само толкова, колкото да разбиеш сърцето ми на парчета! — Добре, радвам се, че сложихме всичко на мястото му. — Тя тръгна към вратата. Нищо не виждаше. — Лека нощ.

— Чакай!

— Само не се извинявай — прекъсна го Кейти, като се молеше да издържи още няколко минути. — Не е необходимо. Обясни ми всичко прекрасно.

— Защо, по дяволите, не викаш? Защо не ме наречеш с имената, които заслужавам? — предпочиташе да стане така, отколкото да гледа абсолютната празнота в очите й.

— Да викам ли? Да те обиждам? — тя се обърна и го погледна. — Как да го направя, Трент, когато те съжалявам?

Кейти вдигна глава. Да, под болката се криеше гордост.

— Ти захвърли нещо… Не, не го захвърли — поправи се тя. — Ти учтиво отказа нещо, което никога повече няма да имаш. Това, което не пожела да имаш в живота си, Трент, беше най-хубавото в него.

И излезе, като го остави с чувството, че е абсолютно права.

„Тази нощ ще има парти. Мислех, че ще ми бъде приятно къщата да е пълна с хора, светлина и цветя. Знам, че на Фъргюс му е приятно, когато така внимателно изпипвам нещата. Чудя се дали забелязва колко съм разсеяна или колко често ходя до скалите, или колко дълго време седя в кулата, сама с мечтите си. Изглежда, че не.

Тук са Гримбаумови, и Макалистърови, и Прентисови. Всички, които прекарват лятото на острова и за които Фъргюс смята, че трябва да бъдат поканени. Балната зала е потънала в рози и гардении. Фъргюс нае оркестър чак от Ню Йорк. Музиката наистина е хубава. Сара Макалистър май пи повече шампанско. Смехът й започна да ми лази по нервите, доста преди да бъде сервирана вечерята.

Новата рокля ми стои много добре. Получих много комплименти. А когато танцувах с Айра Гринбаум, очите му не се откъснаха от изумрудите. Тежат като окови на шията ми.

О, колко съм нещастна! И колко съм неблагодарна. Те са красиви и са мои, защото Итън е мой.

По време на вечерта се измъкнах до детската стая да видя децата, въпреки че знам колко е предана бавачката. Итън се събуди и полузаспал ме помоли да му дам малко кейк. Когато спи, прилича на ангел. И той, и моите сладки бебета. Обичам ги толкова много, толкова силно, че се чудя защо сърцето ми не може поне мъничко да обича и мъжа, който им е баща!

Вината сигурно е моя. Сигурно. Когато ги целунах за лека нощ и се върнах отново в коридора, исках, вместо да отида в балната зала и да танцувам, да изтичам при скалите. Да застана там, с вятъра в косите си и мириса на море около мен. Той дали щеше да дойде? Дали щеше да застане мълчаливо в сенките, без да говори, без да диша?