Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 48
Нора Робъртс
Зад прозореца вятърът свиреше и огъваше дърветата, така както Кейти се огъваше в ръцете му.
Не можеше да издържа повече. Осъзна, че я иска, че иска да я притежава. Устните му слязоха по шията й. Ароматът на орлови нокти замъгли съзнанието му. Кейти се изви назад, предоставяйки му плътта си, а тихите й стонове разпалваха още повече кръвта му.
Трябваше да я докосва! Инак би полудял! А докосвайки я, полудяваше още повече. Разтвори халата й и откри, че бе гола под него. Гола за него. Ръцете му загалиха тялото й.
Когато отметна назад глава, а пръстите й се забиха в раменете му, Трент почувства нещо непознато в себе си. Нещо по-силно от желание, по-дълбоко от страст.
Щастие. Надежда. Любов.
Осъзна това и го обзе паника.
Той се отдръпна, едва сдържайки дъха си.
Халатът се свлече и откри едното й рамо. Устните му се залепиха за него. Очите й бяха зелени като камъните на огърлицата, която бе видяла във въображението си. Кейти се усмихна и погали с трепереща ръка лицето му.
— Искаш ли да остана при теб?
— Да… Не… Катрин… — искаше да остане, разбира се. Искаше го най-много от всичко на света. Ала не тази нощ и не защото това разкошно тяло бе в ръцете му. — Не съм… Не бях честен с теб. И нещата излязоха от контрол. — От гърдите му се откъсна дълга въздишка. — Господи, колко си хубава! Не! — извика Трент, защото Кейти се усмихна и пристъпи по-близо. — Трябва да поговорим. Само да поговорим.
— Мисля, че вече поговорихме.
Трябваше да спре да го гледа така, защото щеше да загуби както мисълта, така и последните си защитни бариери.
— Не се изразих правилно — започна отново той. — Ако знаех… че си невинна, че си… добре, де, девствена, щях да бъда по-внимателен. Сега само се опитвам да поправя грешката.
— Не те разбирам.
— В това е проблемът, я — нуждаеше се от малко отдих. — Бях очарован от теб. Това е абсолютната истина. Но не бих се възползвал, ако знаех.
Тя рязко се зави с халата си.
— Ти си разстроен, защото никога досега не съм била с мъж?
— Не съм разстроен. Не е това думата — ядосан, Трент се обърна към нея. — Не мога да намеря точния отговор. Има правила, разбираш ли? — Ала Кейти продължаваше да го гледа втренчено и мълчаливо — Катрин, жени като теб очакват… Не, ти заслужаваш повече, отколкото аз мога да ти дам.
Тя сведе поглед и завърза колана си.
— Какво е то?
— Бъдеще.
— Искаш да кажеш брак.
— Да.
Пръстите й побеляха от стискане.
— Сигурно си мислиш, че… всичко е част от плановете на леля ми?
— Не! — би трябвало да я прегърне, но не смееше. — Не, разбира се.
— Добре — личеше й, че се бори със себе си. — И това е нещо.
— Знам, че чувствата ти са искрени. Малко преувеличени, ала искрени. Всичко е по моя вина. Ако не беше се случило толкова бързо, щях да ти обясня, че нямам никакви намерения да се женя, когато и да е и за когото и да е. Не вярвам, че двама души могат да бъдат лоялни един към друг. Нито пък щастливи заедно цял живот.