Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 28

— Не знам — очите й потъмняха. Това бе едно от нещата, за които не спираше да се тревожи. Домът и семейството, те бяха нейната слабост. — Можем да продадем някои от кристалните сервизи и от среброто.

— Това ще разбие сърцето на леля Коко.

— Знам. Но можем да го направим неусетно, парче по парче. Или пък отведнъж. Мразя да го казвам, ала ще трябва да помислим сериозно и практично.

— А хотелът?

Лайла само сви рамене.

— В това отношение нямам особено дълбок морален проблем. Къщата е била построена от лудия Фъргюс, за да посреща цели орди от гости и армия от сервитьори да тичат насам-натам, като сервират храна и оправят легла. Струва ми се, че превръщайки се в хотел, ще възвърне първоначалното си предназначение — тя въздъхна тежко, като видя физиономията на сестра си. — Знаеш, че я обичам, точно колкото теб.

— Знам.

Това, което Лайла не каза бе, че продажбата ще разбие сърцето й, но е готова да го направи за доброто на семейството.

— Ще дадем на блестящия господин Сейнт Джеймс няколко дни, сетне ще свикаме семейния съвет — продължи с окуражителна усмивка тя. — Четирите заедно ще решим и мисля, че няма да сбъркаме.

— Дано да си права.

— Скъпа, аз винаги съм права. Това е моят кръст, който трябва да нося — Лайла отпи глътка студена сода. — А сега защо не ми кажеш какво те измъчва цяла нощ?

— Вече ти казах.

— Не — Лайла вдигна заплашително вилицата си, като копие. — Не забравяй, че знам всичко и виждам всичко. А това, което не мога да видя, откривам. Така че изплюй камъчето.

— Леля Коко ме накара да го изведа в градината.

— Това го знам — изхили се Лайла. — Тя е стар дявол. Просто чета мислите й. Подредила е един романс. И какво стана?

— Сбихме се.

Лайла кимна, като направи жест да продължава.

— Добър старт. Заради къщата ли?

Кейти започна да чисти филодендрона от изсъхнали листа.

— И заради нея. И за разни други неща.

— Като например?

— Имената на любовниците му. Известни бостънски фамилии.

— Страхотен аргумент за спор. Един от любимите ми. И после?

Кейти пъхна ръце в джобовете си.

— Той ме целуна.

— А, историята става интересна — тя бе наследила от леля си Коко любовта към клюките. Затова заинтригувано подпря брадичка и се приготви да слуша. — И какво? Забелязах, че има страхотно чувствена уста.

— Ами че тогава целувай си го ти!

Лайла помисли малко и поклати глава с известна доза съжаление.

— Не, независимо от страхотната му уста, не е моят тип. Но тъй като ти вече си се целувала с него, я кажи как беше? Добър ли е?

— Да — неохотно призна Кейти. — Ти сигурно това би казала.

— И колко му даваш по скалата от едно до десет?

Кейти се разкикоти.

— Да ти призная, в оня момент не мислех за оценки.

— Става все по-добре и по-добре — Лайла облиза вилицата си. — И тъй, той те целуна и беше чудесно. А после?

Кейти въздъхна.

— После ми се извини.

Лайла я загледа изненадано и бавно остави вилицата.

— Какво-о-о?

— Извини ми се. Много любезно за неочакваното си поведение и обеща повече да не се повтаря — Кейти смачка сухите листа в ръката си. — Какъв е този мъж, дето си мисли, че трябва да се извини, след като е оставил една жена без дъх?