Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 27

И все пак доста често през тази безсънна нощ се бе връщала към нея.

Държа се така, сякаш никога преди това не беше се целувала. Което, разбира се, не беше вярно.

Първият, който залепи влажната си уста към нейната след танца на Св. Валентин, бе Денис Диспоре. Естествено, между неговия нещастен, макар и искрен опит, и главозамайващата целувка на Трентън нямаше нищо общо.

Което доказваше, реши Кейти, отпивайки от кафето, че Трентън бе прекарал голяма част от живота си, целувайки жени. Много жени. Лоша работа! Но имаше и един задоволителен аргумент. Мъже като него не знаеха как да се борят честно, с остроумие и благородна ярост. Те бяха научени да побеждават, независимо по какъв начин.

Е, да, ала това му вършеше работа, рече си тя, като прекара пръст по устните си. По дяволите и той, и коня му, както се казва. Защото му вършеше работа по един очарователен начин. Защото за един кратък, вълнуващ миг, Кейти бе почувствала нещо прекрасно. Нещо много повече от натиска на устните му върху нейните и прегръдката на ръцете му.

И това бе вътре в нея, дълбоко под паниката и удоволствието, скрито зад трепета на усещането. Ярко, топло, златисто, като светлината на лампа в бурна нощ.

Сетне Трентън изгаси лампата с един замах и я остави пак сама в тъмнината.

Можеше да го мрази дори само заради това, помисли си нещастно тя, ако не го мразеше за друго.

— Хей, бебчо! — Лайла се появи в кухнята облечена с късите панталонки, с които обикновено работеше в градината. Буйната й коса бе сплетена на спретната плитка. На ушите й висяха кехлибарени топки. — Много си подранила!

— Аз ли? — Кейти забрави проблемите си, изненадана от появата на Лайла. — Ти моята сестра ли си, или нейният дух?

— Ти ще кажеш.

— По-вероятно е второто. Лайла Калхун никога не става преди осем, което е точно двадесет минути преди да изхвърчи от къщи, за да стигне с пет минути закъснение на работа.

— О, Боже, не обичам да бъда такава пророчица. Хороскопът ми показа, че тази сутрин ще стана рано и ще се наслаждавам на изгрева и заяждането на сестра си. — Лайла завря глава в хладилника.

— И какво, позна ли? — попита Кейти, докато тя се настани на масата с бутилка студена сода и парче кейк.

— Дотук всичко — Лайла отхапа от кейка. — А ти защо си подранила?

— Не можах да спя.

— Да нямаш проблеми с неканения ни гост?

Кейти намръщи нос и си взе една череша от чинията.

— Подобни типове не ме притесняват.

— Подобни типове винаги притесняват жените. Те за това са родени. И слава Богу. Тъй че… — Лайла вдигна крака и ги сложи на свободния стол. Кранчето на чешмата капеше, но тя обичаше този звук. — Изплюй камъчето. Казвай какво се случи?

— Не съм казала, че се е случило нещо.

— Не е необходимо да го казваш. То е написано на лицето ти.

— Просто не ми харесва присъствието му тук. Това е всичко — Кейти стана и остави чашата си в мивката. — Имам чувството, че вече ни е изгонил от къщата. Знам, че трябва да обсъдим евентуална продажба, ала всичко ми изглежда като някакъв много дълъг и неясен път. — Тя се обърна към сестра си. — Лайла, ти какво смяташ да правиш?