Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 26

Днес седнах на скалите и наблюдавах как под четката му оживяват тези розови и сиви скали, това синьо, синьо море. Имаше една лодка, която се плъзгаше по повърхността на водата и изглеждаше така самотна. За миг си представих, че двамата с него сме в нея, с лица, обърнати към вятъра. Не знам защо, ала когато този образ се запечата в мен, чист и ясен, аз го попитах как се казва.

— Кристиян — отвърна той. — Кристиян Брадфорд. А вие сте Бианка.

Как само произнесе името ми! Никой по-рано не беше го произнасял така. Няма да го забравя.

Несъзнателно си играех с дивата трева, която растеше в пукнатините на скалите. И без да смея да вдигна очи, го попитах защо жена му не го придружава. Защо никога не идва да види как рисува.

— Нямам жена — рече той. — А изкуството е единствената ми любов.

Кой знае защо, сърцето ми подскочи радостно при тези думи. Не трябваше да се усмихвам. Но се усмихнах. И той отвърна на усмивката ми. Ако съдбата ми бе тръгнала по друг път, ако можеше да върна по някакъв начин времето, бих могла да го обичам.

Сигурно щях да го обичам.

Сякаш и двамата чувствахме едно и също. Започнахме да си говорим за разни незначителни неща. Ала когато станах, защото вече беше време да се прибирам, той се наведе и откъсна малко златножълто цветенце, което закичи в косата ми. За миг пръстите му докоснаха лицето ми, а очите му потънаха в моите. Сетне се отдръпна и ми каза довиждане.

Сега седя и пиша. Намалила съм светлината на лампата.

Зад вратата чувам гласа на Фъргюс, който дава нареждания на камериера си. Тази нощ той няма да дойде при мен и аз съм му благодарна. Родих му три деца — две дъщери и син. Осигурявайки му наследник, аз изпълних задълженията си и той вече не вижда честа нужда да посещава леглото ми. За него аз съм, както и децата, задължително присъствие. Трябва да бъда добре облечена, възпитана, със светски маниери, за да ме представя, когато е необходимо, като добро вино, на гостите си. Това е напълно достатъчно.

Какво повече мога да искам! Той ми е осигурил добър живот, трябва да съм доволна.

Може би бях до деня, в който за пръв път това лято отидох на скалите.

И така, тази нощ ще спя сама и ще мечтая за мъжа, който не ми е съпруг.“

Четвърта глава

Когато човек не може да спи, най-добре е да стане. Това си каза Кейти, като седна в кухнята и загледа изгрева на слънцето, пиейки втора чаша кафе.

Главата й бе пълна с проблеми. Сметки, „олдсмобила“ в сервиза, с който щеше да се заеме тази сутрин, пак сметки, час при зъболекаря. И още сметки. Трентън Сейнт Джеймс бе доста назад в списъка й. Някъде между вероятния кариес, който зъболекарят щеше да открие, и пробитото гърне на колата.

Със сигурност безсънието й не бе причинено от него. А целувката му, хм, тази направо смешна случка, защото само така можеше да определи случилото се, не заслужаваше дори за миг да й обръща внимание.