Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 24

— Съжалявам за това, което е станало — Трентън също стана. Гласът му вече не бе рязък. — Бракът много често е една от най-неприятните сделки. Но поведението на Бакстър не означава, че всяка по-известна бостънска фамилия е неморална и неетична.

— Като ги гледам, за мен всички са еднакви.

— Значи трябва да промениш мястото, от което гледаш. Ала ти не искаш, защото си изключително твърдоглава и имаш непоколебимо мнение.

— Защото съм достатъчно умна, за да виждам по-далеч от носа си.

— Но ти не знаеш нищо за мен! Ти не ме хареса, още преди да научиш името ми.

— Не ми харесаха обувките ти.

— Моля? — Той изненадано спря.

— Много добре чу — Кейти обгърна раменете си с ръце и почувства, че й става смешно. — Не ми харесаха обувките ти. — Хвърли му закачлив поглед и добави. — И все още не ми харесват.

— Е, това обяснява всичко.

— Освен това не ми хареса и вратовръзката ти — тя посочи с пръст, като не забеляза пламъчето, което проблесна в очите му. — И лъскавата ти писалка. — Пръстът й се заби в плата на ризата му.

Той огледа скъсаните на коленете й джинси, тениската и протритите ботуши.

— И всичко това от устата на един явно голям експерт по модата.

— Ти просто не си на мястото си тук, господин Сейнт Джеймс.

Той направи една стъпка и се приближи до нея. Кейти се усмихна предизвикателно.

— А ти предполагам, че се обличаш като мъж, защото не знаеш как да се държиш като жена.

Това, разбира се, бе преувеличено, ала не можеше да устои на изкушението да я ужили. Ударът увеличи възбудата й.

— Само защото се защитавах, вместо да падна в краката ти, не значи, че съм по-малко жена.

— Така ли наричаш поведението си? — Трент постави ръце на раменете й. — Защита?

— Точно така. Аз… — тя спря, защото я притегли към себе си.

Телата им се докоснаха. Той видя объркване и смущение в очите й.

— Какво си мислиш, че правиш?

— Проверявам теорията — Трент спря очи на устните й. Бяха сочни и леко отворени. Много изкусителни. Защо не беше го забелязал досега? Тази голяма приканваща уста бе непреодолимо привлекателна.

— Да не си посмял! — Кейти си мислеше, че гласът й е твърд и заповеднически. Всъщност прозвуча като дихание.

— Ти да не би да се страхуваш? — той се наведе още повече.

Въпросът само я накара да се стегне.

— Разбира се, че не. Просто не съм свикнала да ме целуват побеснели, лигави невестулки.

Започна да се дърпа, но с това още повече усложни положението си. Сега вече ръцете му я обгръщаха плътно, устните им бяха на едно ниво, чувстваше горещия му дъх. Трент изглежда нямаше намерение да я целуне, поне до момента, в който хвърли последната обида в лицето му.

— Никога не знаеш кога да спреш, Катрин. И това е недостатък, който ще ти донесе много неприятности, повярвай ми. Като се започне от този момент.

Не очакваше, че устните му са толкова горещи, твърди и жадни. Мислеше си, че целувката му ще бъде мека и лигава. Такава, която лесно ще забрави, на която лесно ще устои. Беше сбъркала. Да го целува беше все едно да потъва в разтопено горещо сребро. Когато се опита да си поеме дъх, Трентън задълбочи натиска, прокара езика си дълбоко в устата й, засмука устните й без милост. Тя се опита да се откъсне, ала успя само да промени ъгъла. Ръцете й, които уж се опитваха да го бият, неочаквано се плъзнаха по врата му.